Съюзът НАТО изглежда поставен на кръстопът за Украйна, чудейки се дали да тръгне към по-голямо противопоставяне с Русия, или да приеме намиращия се в задънена улица замразен конфликт, който се оформя там, пише Дейвид Игнейшъс във "Вашингтон пост".

И двете възможности са най-малкото еднакво неблагоприятни, а президентът на САЩ Барак Обама споделя нежеланието на европейските лидери да се изостря кризата чрез доставяне на отбранително оръжие на Украйна или засилване на санкциите срещу Русия. 

Съединените щати мълчаливо подкрепят решението, което европейските лидери взеха миналата седмица - да подкрепят статуквото и да обвържат всяко смекчаване на санкциите с прилагането на Минското споразумение, довело до крехко примирие в Украйна.

Безизходицата в политиката беше илюстрирана от главнокомандващия силите на НАТО в Европа генерал Филип Брийдлав. На конференция тук в неделя го попитах дали въоръжаването на Киев, което той, както се твърди, подкрепя, би оказало стабилизиращ или дестабилизиращ ефект.

Той даде да се разбере, че подкрепя изпращане на оръжия, като каза: "Не мисля, че което и да е средство на американската... сила би трябвало по необходимост да бъде сваляно от масата."

Но Брийдлав отбеляза двусмислието на политическия избор: "Може ли да окаже дестабилизиращ ефект? Отговорът е "Да". Бездействието също може да бъде дестабилизиращо."

Този отговор обобщаваше дилемата, пред която е изправен съюзът. Брийдлав се изказа на Брюкселския форум, организиран от Германския фонд "Маршал" на Съединените щати, на чийто управителен съвет съм член.

Проблемът е, че е трудно да се види как сегашната политика на санкции ще доведе до истинско намаляване на напрежението, освен ако руският президент Владимир Путин не направи внезапен завой. Руски анализатори тук казват, че може да минат години, докато санкциите окажат толкова болезнен ефект, че да наложат промяна на политиката.

Като оставим настрана въпросът дали би било в интерес на Запада да се стигне до сриване на руската икономика, санкциите може да имат обратен резултат в краткосрочен план: вместо да насърчат Путин и неговите приятели да променят курса, те може да укрепят най-корумпираните и консервативни сили в Русия.

Санкциите имаха тъкмо този непланиран резултат в Ирак през 90-те години на 20 век, когато мерките, наложени с цел да накажат режима на Саддам Хюсеин, отслабиха масовата икономика, но обогатиха висшестоящите приятели на режима, които можаха да избегнат санкциите. Руснаци тук предупредиха, че точно такова развитие може да се получи в Русия.

НАТО се учи да се примирява със замразени конфликти до границите си - като тези между Грузия и отцепническите области Абхазия и Южна Осетия, както и между Армения и Азербайджан. От години се полагат дипломатически усилия за уреждане на тези спорове, без да има особен напредък.

Но замразен конфликт със самата Русия би бил значително по-опасен. Запазване на съществуващото положение - с оставяне на Украйна в уязвима позиция и продължаване на санкциите – би означавало увеличаване на изолацията и обедняването на руската икономика, която изпитваше затруднения дълго преди Путин да анексира Крим и да предприеме репресивни мерки. 

Руснаците вероятно могат да понесат упадък на икономиката – тяхната способност да издържат на страдание е част от руската национална идентичност, но изглежда вероятно този курс да направи Русия още по-беззаконна, нестабилна и склонна към насилие – както вътре, така и навън.

При обсъжданията на Брюкселския форум беше изследвана още една дилема за НАТО: като стандартен военен съюз той е слабо подготвен за водената от Русия "хибридна война" в Украйна, която повече прилича на паравоенни тайни действия в подкрепа на подставени сили, отколкото на традиционно военно нападение.

Брийдлав призна този проблем и каза, че е необходимо НАТО да предприеме към Москва реакция, която да е "само от правителствен характер", включително информационни операции и други средства, които по традиция се използват от разузнавателните служби или външните министерства, а не от военните съюзи.

Макар лидерите на НАТО да признават, че имат нужда от тези стратегии, дебатите за подсилване на съюза обикновено се съсредоточават върху военните средства и това дали страните харчат за отбрана обещаните 2 процента от БВП.

Следващата граница на хибридната война може да бъдат кибератаките. Те представляват особено предизвикателство за доктрината на НАТО за колективна самоотбрана, защото е трудно да се разбере кой ги извършва, а щетите обикновено имат ограничен обхват. Председателят на комитета по международните въпроси на Съвета на федерацията на Русия Константин Косачов многозначително попита тук в петък генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг дали НАТО би бомбардирала някоя страна в отговор на кибернападение.

Както можеше да се предвиди, Столтенберг отвърна, без да отговори на въпроса. "Ние ще направим каквото е необходимо, за да защитим всички съюзници. Но аз няма да ви кажа как точно ще направя това", заяви той. 

Изглежда, че неговият отговор беше не толкова отправяне на нарочно неясно изказване, колкото отражение на действителна несигурност в НАТО за това как точно да намери "съразмерна" реакция, в случай че държава членка бъде нападната по електронен път.

Благодарение на Путин НАТО сега е изправена пред ясна заплаха за европейската сигурност. Но въпросът как да реагира съюзът е неясен и има нужда още доста да бъде обсъждан. Един замразен конфликт може да стане също толкова опасен, колкото един горещ.