"РБК дейли" прогнозира какви ще са последиците за Русия от спада в световните цени на петрола. Вчера сортът "Брент" се върна към седемгодишния си минимум, а руският "Уралс" за пръв път от декември 2008 г. слезе под 35 долара за барел.

Евтиният петрол носи изгоди на западните страни, консуматорите на горива и на Китай като най-голям вносител на суров нефт. Ценовият спад в сектора като цяло се отразява положително върху световния БВП. В страните вносителки поевтиняването на петрола поддържа растежа и намалява инфлацията, води до подобрение на външнотърговския и бюджетния баланс, пише вестникът.

За Русия обаче петролът по 36 долара за барел означава страховит сценарий, отбелязва той. Руският бюджет за 2016 г. е изчислен на база 50 долара за барел от сорта "Уралс". Ако средната му цена догодина бъде под 50 долара, това ще доведе до недостиг на доходи, който може да се компенсира или с намалени разходи, или с увеличени заеми, или с повече харчове от Резервния фонд, предупреждава изданието.

Останали са обаче малко възможности за свиване на разходите, смята анализаторката Александра Суслина. "Шумотевицата около формирането на сегашния бюджет показва, че в една предизборна година ще е трудно да "орежем" още повече. Затова на практика наистина ще има по-голям дефицит и тогава ще се наложи или някак да харчим от Резервния фонд, или да използваме някакви ресурси назаем", обяснява тя.

"Независимая газета" пише за падащия курс на руската рубла, минал вчера символичното равнище от 70 рубли за долар и устремил се към 80. От миналия ноември руската валута се срина почти с 60 на сто, но централната банка приканва населението да не обръща внимание на обезценяването й, пише всекидневникът.

Цитирано е обаче мнението на Елвира Набиулина, оглавяваща Банката на Русия, че за обикновените хора е по-важно поскъпването, а не доларовият курс. "Хората печелят в рубли. И харчат парите си главно в Русия за стоки с цени в рубли", казва тя.

Но курсът на долара пряко влияе върху живота на огромното мнозинство жители на Русия, пише вестникът. Каналите, през които идва това влияние, са известни - от вносните лекарства и мобилните телефони до битовата техника, облеклото, обувките и храните, изтъква "Независимая газета".

Финансовото министерство и президентската администрация в Москва съвместно внесоха чрез депутати в парламента поправки към основния руски антиофшорен закон за т. нар. контролирани чуждестранни компании (КЧК). Обемният законопроект цели да даде тласък на задействаната от Владимир Путин деофшоризация, чиито успехи засега са незабележими дори за държавния апарат, пише "Комерсант", цитиран от Би Би Си.

Повечето промени според вестника са позитивни за бизнеса в Русия - дават му например възможност да изчислява печалбата на чуждестранните си компании според международните вместо по руските стандарти и удължават срока за ликвидация на офшорките без плащане на данък. Според експерти обаче нововъведенията може да имат ефект, ако властите преразгледат правилата на обвързаната със закона за КЧК амнистия на капиталите. Тя засега се удължава при старите условия, непредизвикали ентусиазъм, посочва "Комерсант".