Заради атентата в Ница и преврата в Турция светът проспа за какво се договориха Лавров и Кери. За това предупреждава във впечатляващия си коментар един от най-информираните и мъдри германски политически анализатори - Рихард Херцингер. Ето акцентите върху, които той фокусира вниманието на света:

“Докато целия свят се намира в трескаво вълнение, което се преобръща в съмнителна лудост, около случващото се в Турция, режимът на Асад в Сирия може да е в сътрудничество с Хизбула както и с други ирански войски (знае се, че армията на Асад от доста време е в сътрудничество с тях) и под общото управление на Путин. Необезпокоявано от международното внимание така се стигна до унищожаването на Алепо и на сирийската опозиция.

Държавният секретар на САЩ- Джон Кери и неговият руски колега Лавров сключиха споразумение в Москва за американско-руско сътрудничество по проблемите на Сирия. Вашингтон действително е одобрил да бъдат избивани бунтовниците и да се унищожават и държат в глад 300 хиляди затворени цивилни в Алепо (пактът „Кери- Лавров“ остана незабелязан, заради терористичното нападение в Ница). От друга страна побеснелият турски президент Ердоган вече е укротен и е клекнал на колене пред Путин, и сега предлага своя мир на масовия убиец Асад. Това е абсолютно предателство спрямо сирийските бунтовници и към това, което е останало от стремежа им към свободата.

Тази ситуация ще се превърне в триумф за Асад или триумф на Москва и Техеран, чиято марионетка е Асад.

Може би Ердоган вилнее сега толкова диво срещу предполагаемия преврат на своето бившо приятелче Гюлен, защото отчаяно се нуждае от нов враг, за да отвлече вниманието от своята крайна капитулация пред Асад и Путин. Едно е сигурно обаче: разпадането на Запада не е заради случващото се на Босфора, не е следствие от излизането на Великобритания от ЕС и няма да е заради резултатите от президентските избори във Франция и в САЩ.

Падението на Запада е вече предизвестено, защото той се отказа от Сирия и нейния народ през годините на унищожението им. В крайна сметка останаха не само неговите унищожители, а и тези наречени рицари на хаоса.

Това предателство е много по-тежко от онова от 1938, тъй като днес на длъж и шир на Запад го няма вече Чърчил, който най-малкото да назове по име това ужасяващо предателство и по този начин да спаси за бъдещето остатъка от основните морални ценности. От това епохално предателство на основополагащите принципи на свобода и достойнство Западът няма да може вече да се отърве.“

Превод:Faktor.bg