Така без присъствие на високо ниво в Брюксел рискът е, че източноевропейските държави може да отдалечат допълнително от Запада
Източноевропейските страни останаха с празни ръце при разпределянето на високите постове в ЕС, след като изразходиха целия си политически капитал за успешното блокиране на холандския социалист и кандидат за шеф на ЕК Франс Тимерманс, коментира днес Ройтерс.
Като зам.-председател на настоящата Комисия Тимерманс раздразни националистическите правителства в Полша и Унгария, като оглави критиките срещу неспазването на върховенството на закона и демократичните свободи. Сега вероятно той ще остане зам.-шеф в следващата ЕК, която започва работа от 1 ноември.
Но нито един кандидат от Изтока няма да заеме ключов пост в евроинституциите през следващите 5 години след маратонските преговори, които разкриха различията в блока.
Начело на ЕК ще бъде германката Урсула фон дер Лайен, французойката Кристин Лагард ще оглави Европейската централна банка, белгиецът Шарл Мишел ще замени поляка Доналд Тукс като шеф на Евросъвета, а испанският социалист Жозеп Борел ще стане дипломат №1 на ЕС.
В тридневните дискусии в Брюксел източноевропейците не само пропиляха шанса да засилят позициите си в институциите. Те притесниха по-богатите западноевропейски държави, които са все по-нетърпеливи от отказа на Изтока да сътрудничи за миграцията, климатичните промени и други ключови проблеми.
„Вишеградската четворка успя да блокира Тимерманс заради неговото желание да се застъпва за върховенството на европейското законодателство“, каза анонимен представител на ЕС.
Друг дипломат заяви, че Фон дер Лайен, съюзник на Меркел, едва ли ще е слаб противник относно спазването на демократичните стандарти.
„Да, те блокираха Тимерманс…,но Фон дер Лайен няма причини да бъде мека за спазването на законодателството“, отбелязва дипломатът.
Няколко източноевропейци, включително словака Марош Шефчович и българката Кристалина Георгиева, бяха спрягани за високи постове в ЕС, но правителствата в региона не успяха да се обединят около нито един кандидат.
А днес и петата позиция – председател на ЕП, отиде в италианеца Давид-Мария Сасоли.
Така без присъствие на високо ниво в Брюксел рискът е, че източноевропейските държави може да отдалечат допълнително от Запада.
Фактор
Като зам.-председател на настоящата Комисия Тимерманс раздразни националистическите правителства в Полша и Унгария, като оглави критиките срещу неспазването на върховенството на закона и демократичните свободи. Сега вероятно той ще остане зам.-шеф в следващата ЕК, която започва работа от 1 ноември.
Но нито един кандидат от Изтока няма да заеме ключов пост в евроинституциите през следващите 5 години след маратонските преговори, които разкриха различията в блока.
Начело на ЕК ще бъде германката Урсула фон дер Лайен, французойката Кристин Лагард ще оглави Европейската централна банка, белгиецът Шарл Мишел ще замени поляка Доналд Тукс като шеф на Евросъвета, а испанският социалист Жозеп Борел ще стане дипломат №1 на ЕС.
В тридневните дискусии в Брюксел източноевропейците не само пропиляха шанса да засилят позициите си в институциите. Те притесниха по-богатите западноевропейски държави, които са все по-нетърпеливи от отказа на Изтока да сътрудничи за миграцията, климатичните промени и други ключови проблеми.
„Вишеградската четворка успя да блокира Тимерманс заради неговото желание да се застъпва за върховенството на европейското законодателство“, каза анонимен представител на ЕС.
Друг дипломат заяви, че Фон дер Лайен, съюзник на Меркел, едва ли ще е слаб противник относно спазването на демократичните стандарти.
„Да, те блокираха Тимерманс…,но Фон дер Лайен няма причини да бъде мека за спазването на законодателството“, отбелязва дипломатът.
Няколко източноевропейци, включително словака Марош Шефчович и българката Кристалина Георгиева, бяха спрягани за високи постове в ЕС, но правителствата в региона не успяха да се обединят около нито един кандидат.
А днес и петата позиция – председател на ЕП, отиде в италианеца Давид-Мария Сасоли.
Така без присъствие на високо ниво в Брюксел рискът е, че източноевропейските държави може да отдалечат допълнително от Запада.
Още от Свят
Тръмп внезапно обяви, че още не е решил за даването лиценза на ракети „Пейтриът“ за Украйна
Журналистите от Файненшъл Таймс обръщат внимание, че този коментар на Тръмп е дошъл само два дни след срещата му с украинския президент Володимир Зеленски в Белия дом
Русия удари Харков, украински дронове парализираха петролния гигант "Роснефт" в Рязан
Рафинерията ще остане напълно затворена за поне две седмици, тъй като технологичното рестартиране на основните и вторичните инсталации изисква значително време
Най-малко 34-ма загинаха при експлозия във въглищна мина в Пакистан
Съвместната спасителна операция продължава, за да бъдат открити и извадени останалите затрупани миньори