Европейският съюз е започнал координирана борба с фалшивите новини преди евроизборите в края май, но официални лица признават, че има лимити в това, което може да бъде постигнато срещу тази опасност, силно подценявана само допреди няколко години, съобщава Ройтерс, цитирана от БНР.

Рискът е много голям, отбелязва Луц Гелнер, един от най-висшите служители на ЕС, който отговаря за антидезинформационната кампания:

„Вижте миналото, изборите в САЩ, случилото се във Франция, в Германия“.

С финансирането на организации за проверка на фактите и създаването на отдел за противопоставяне на дезинформация от Русия и с привличането на своя страна на Фейсбук, Гугъл, Туитър и други Брюксел се надява да предпази 427 млн. души, които имат право да дадат гласа си за 751-членния Европарламент на 23-26 май.

Експерти обаче се съмняват, че корените на съмненията, посети от зловредни кампании, имащи за цел да омаловажат едни от най-мащабните избори в света, може да бъдат изтръгнати

Европейски официални лица заявяват, че не могат да оценят ефекта от усилията си. А те страдат от липса на достатъчно субсидии и от институционални ограничения. „ЕС не може да има Министерство на истината“, казва висш представител на общността.

Въпреки паневропейската природа на рисковете, вотът се провежда като отделни избори във всяка от 28-те страни членки, като някои от тях са се забавили с предпазните мерки.

Правителства и съюзници в НАТО заявяват, че Русия е взела на мушка вота, за да навреди на западната демокрация. Москва отрича това.

В един от случаите, принудил ЕС да обърне влияние на реалния ефект от фалшивите новини, е залегнала историята от 2016 г. за руско-германско момиче, което било изнасилено от арабски мигранти. Историята предизвика медийна буря, докато германското разузнаване не установи, че това е руски опит за манипулация на общественото мнение.

Кой запали „Нотр Дам“?

Като алармира за примери за дезинформация, ЕС, както и някои западни правителства, се надява да „ваксинира“ гражданите срещу фалшивите новини, посочва Хейди Творек, експерт по информационна борба от Университета в Британска Колумбия.

„Потенциално можем да победим, но все още не, защото пренебрегвахме всичко това в продължение на дълго време“, каза пред Ройтерс литовският външен министър Линас Линкевичюс.

Тъй като евроизборите вероятно ще доведат до фрагментиран парламент с добро представяне на антисистемните партии, еврочиновници са притеснени, че „лоши действащи лица“ възпрепятстват дебата.

Избирателната активност на вота за ЕП традиционно е ниска, което улеснява крайнодесни и крайнолеви партии да се съсредоточат върху гласоподаватели в социалните медии.

Руските медии в Европа не успяват да достигнат до широката публика, но осигуряват платформа на евроскептичните популисти.

След пожара в парижката катедрала „Нотр Дам“ през април руски медии в ЕС обвиниха за него ислямски екстремисти и прозападното украинско правителство.  

Проверка на фактите в Германия пък отхвърли достоверността на фалшива история, циркулираща във Фейсбук, за Франс Тимерманс, кандидат на европейската левица за шеф на Еврокомисията. На него му бе приписано, че „искал масова имиграция на мюсюлмански мъже към Европа“.

Най-уязвимо е по-възрастното поколение, като хората над 55 г. са най-вероятни разпространители на фалшиви новини, тъй като са израснали с печатните медии и приемат, че публикуваната информация е добросъвестна, казват официални представители на ЕС.