Лихвите в Русия са високи, инфлацията препуска, но докатостраната му изпада в рецесия, президентът Владимир Путин отрича да има каквато и да било криза.

Това може да е перчене, свързано с конфронтацията между Москва и Запада заради Украйна. С удължаването на санкциите на ЕС срещу Русия и на фона на все още ниските цени на петрола, отказът на Путин да извърши икономически реформи безпокои руските и чуждестранни бизнес лидери, пиша за Ройтерс Даря Корсунская и Оксана Кобзева. 

Според тях, руски представители признават, че икономиката трябва да се диверсифицира, за да се намали зависимостта от енергийния износ, които е основният източник на приходи за правителството. 

Президентът надлежно включи призив за реформи в речта си на конференцията. Чуждестранните инвеститори обаче посочват, че Путин години наред е давал предимно напразни обещания за реформи, а високопоставен служител на Кремъл призна неофициално: "Не сме направили нищо за диверсифициране на икономиката".

На най-голямата руска годишна бизнес конференция миналата седмица в Санкт Петербург неофициално проучване по време на един от основните дебати, показа, че 48,2% от аудиторията, съставена от чуждестранни и местни бизнес лидери, са на мнение, че няма да има реформи, тъй като липсва политическа воля.

"Днес ние - половината от присъстващите тук - не вярваме, че ще има реформи или че ще има политическа воля (за изпълнението им)," посочи бившият финансов министър и дългогодишен съюзник на Путин Алексей Кудрин.

Той предупреди: "След една година не 50%, а 70% от нас ще мислят по този начин. Не може да се отлага решаването на този проблем още година – две."

Освен това, за да се насърчи растежът в икономическите сектори, а не само в енергетиката и природните ресурси, според Кудрин, Русия трябва да реформира корумпираната бюрокрация, да направи по-независима съдебната си система, да развие инфраструктурата и да подобри образователната си система. 

Много западни компании останаха в Русия въпреки санкциите, но инвеститорското доверие в Русия намаля, след като ЕС въведе визови забрани и след като замрази активи на руски представители миналата година, а по-късно затегна и санкциите, насочвайки гикъм отбраната, финансите и енергийния сектор.

"Естествено за Русия е важно да възстанови доверието," посочи пред телевизия Ройтерс Ян Колебурн, главен изпълнителен директор на Deloitte в Общност на независимите държави (ОНД), съставена от бивши съветски републики.

"Чуваме за необходимостта от продължаване на реформите от гледна точка на бизнеса обаче ние възприемаме подкрепянето на тези реформи като целесъобразно за връщането на инвеститорите в страната," допълни той.

Малцина руснаци критикуват Путин открито, особено в момент на конфронтация със Запада заради Украйна, тъй като в този момент рискуват да изглеждат като антипатриоти. Така няма признаци Путин да се сблъска с улични протести заради икономиката, макар че някои икономисти и опозиционни политици предупреждават за предстоящи проблеми, пишат Корсунская и Кобзева.

Ръководителят на най-голямата руска банка по активи Сбербанк Герман Греф посочи, че правителството е виновно за лошото управление.

"Винаги говорим за вчерашната ситуация, за проблемите ни от миналото, но никой не обсъжда нашата бъдеща ситуация", посочи той в Санкт Петербург.

Данните на централната банка сочат, че преките чуждестранни инвестиции са били 21 милиарда долара през 2014 година, което е под една трета от достигнатите 69,2 милиарда долара през 2013 година и дори по-малко, отколкото през 2009 година. Тогава ПЧИ
са били 43,2 милиарда долара.

Задаващите се плащания на вноски за заеми също са проблем за руските компании, а икономиката изпитва недостиг на чуждестранни средства заради санкциите.

(БТА)