Бъдещият тогава крал редовно е снабдявал американците с вътрешна информация за събитията в своята страна през решаващия период от последните години на управлението на Франко, когато се решава бъдещето на страната. Както е известно, именно диктаторът лично посочи Хуан Карлос за наследник на престола, който трябва да възстанови монархията в Испания след смъртта му.

Връзката с Хуан Карлос поддържал щатският посланик в Мадрид по онова време Уелс Стейблър. В една от цитираните от "Уикилийкс" телеграми лично държавният секретар Хенри Кисинджър съветва посланика: "Съгласни сме, че твоите контакти с принца трябва да се третират с голяма доза дискретност. Тези сведения имат огромно значение за САЩ".

Сред сензационните разкрития от новата порция документи са факти, които сочат, че видни западни политически дейци са били американски агенти. Сред тях са например външните министри на Австралия и Швеция от същия период - президентството на Ричард Никсън, когато държавен секретар е бил легендарният Хенри Кисинджър. Те били свързани с Държавния департамент на САЩ от самото начало на политическата си кариера.

Документите например хвърлят светлина върху едно от най-важните събития на 1974 г., което влияе на света и до днес. Тогава Кисинджър създава т.нар. нефтодолар. Това всъщност е споразумение между САЩ и най-големите производители на петрол, според което първите ще продават своите нефтопродукти само за щатски долари, а после ще ги влагат в US банки на "надеждно" съхранение и като източник на благосъстояние за режимите в страните от ОПЕК.

В Москва пък обръщат внимание на онези документи, които разкриват връзките на западните правителства със съветските дисиденти по онова време. Както винаги се е предполагало, много от опонентите на съветската диктатура са действали по преки указания от посолствата на САЩ и други западни страни в Москва.