Бившият грузински президент Михаил Саакашвили заяви днес, че ще създаде нова политическа партия в Украйна, за да се бори с корупцията, предаде БТА, като цитира "Франс прес" и "Ройтерс".

В понеделник Саакашвили подаде оставка като губернатор на Одеска област и обвини украинския президент Петро Порошенко, че саботира опитите му за реформи. Бившият грузински президент предприе строги мерки за борба с корупцията в страната си по време на мандата си от 2004 г. до 2013 г., припомня "Ройтерс". Според политическите му съюзници заради многократните си критики към властите в Киев той е станал мишена във вътрешните политически борби.

На пресконференция в Киев Саакашвили показа стар запис на своя среща в Ню Йорк с новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп. На нея тогавашният бизнес магнат хвали грузинеца, че е образец за реформатор.

Саакашвили взе украинско гражданство, за да може да заеме губернаторския пост в Одеса.

Днес той заяви, че ще се опита да предизвика предсрочни избори възможно най-скоро и с мирни средства. "Нашата цел е да сменим сегашния така наречен политически елит", каза той.

"Основната цел е да включим в политиката хора, които са готови да работят за страната, а не за клана си, джоба си или за олигархична група".

"Порошенко имаше възможност да ме използва за добра кауза, за да направим реформи. Но отсега нататък искам да помагам на Украйна без помощта на Порошенко", заяви бившият грузински президент, цитиран от "Франс прес". Следващите парламентарни избори в Украйна се очакват през 2019 година.

Саакашвили е заклет противник на руското влияние. Той е един от няколкото чуждестранни политици и експерти, получили ключови постове от прозападните власти в Киев, след като президентът Виктор Янукович напусна поста си след масови улични протести. Целта на тези назначения бе да се премахне дълбоко вкоренената корупция и да се подобри прозрачността в страна, която страда от връзкарство, икономически злоупотреби и сепаратистката война в Източна Украйна. Много от назначените по-късно подадоха оставка или бяха уволнени, а разочарованието от темпото на реформите се засили, отбелязва "Ройтерс".