Сърбия смята, че санкциите на Европейския съюз срещу Русия, удължени до 15 септември, се отразяват несправедливо на държавите, които кандидатстват за членство в Общността и имат неблагоприятен ефект върху процеса на приемането им, съобщи EurActiv, цитирайки доклад на сръбска компания. Санкциите, наложени на Русия от ЕС, САЩ и още няколко държави, са заради анексията на Крим и намесата в сепаратисткия конфликт в Източна Украйна. В забранителния списък на ЕС влизат 37 физически лица и 146 юридически лица.

Сърбия, която е кандидат за ЕС от 2012 г., твърди, че компаниите ѝ са поставени в неравностойно положение спрямо европейските в отношенията си с руски лица, попаднали под ударите на санкциите. Сърбия е единствената страна в Европа, която има клауза за най-облагодетелствана нация в търговските си отношения с Руската федерация. Това означава освобождаване от мита при внос на стоки и услуги.

Кандидатстващите страни не са правно задължени да работят в съответствие с европейските санкции, наложени в отговор на дестабилизацията на Украйна. В същото време обаче Черна гора и Албания, които също кандидатстват за ЕС, приеха рестрикциите срещу руски компании и физически лица. В отговор Москва ги включи в контрамерките, наложени на ЕС и САЩ.

Сърбия се смята за кандидатката, пострадала най-много от европейските санкции, въпреки че Белград официално отказа да ги наложи.Докладът от 24 страници е описан като правителствен документ, макар авторите му да работят в NIS – най-голямата сръбска енергийна компания, в която мажоритарен собствени е руската „Газпром“, а държавата също е акционер.

Според авторите, Белград вярва, че страничните ефекти на европейските санкции върху страната не са били предвидени към момента на изготвяне на правилата за прилагането им. Вероятната причина за това е, че Брюксел не е провел консултации със страните кандидатки при изготвянето на текстовете през юли 2014 г.Санкциите са се отразили на NIS и две сръбски банки, които на практика са дъщерни дружества на руските финансови институции Sberbank и VTB. Документът обяснява, че възможностите NIS да получава кредити и финансиране са били сериозно засегнати от наказателните мерки.

„Този косвен ефект от санкциите на ЕС причинява непоправими щети на NIS и я поставя в неравностойно положение в сравнение с всеки от европейските ѝ конкуренти, включително от тези, контролирани от сакнционираните компании. Наистина, дъщерните дружества на руски предприятия в ЕС не са подложени на такива ограничения“, пишат сръбските експерти.

Сърбия предлага всички изключения, които са в сила за дъщерните дружества на руски фирми в Европа, да бъдат разширени и за страните, които кандидатстват за влизане в ЕС.По-рано днес министрите на външните работи на Италия и Унгария се обявиха срещу автоматичното удължаване на санкциите срещу Русия, решението за което вече беше публикувано в Официалния вестник на ЕС, предаде Reuters.

„На този етап не можем да приемем всяко решение като задължително“, заяви министърът на външните работи на Италия Паоло Джентилони. Унгарският му колега Петер Сиярто също отбеляза, че „се надява въпросът за удължаването на санкциите да се приеме на високо ниво и удължаването им да не става автоматично“.Според литовския министър на външните работи Линас Линкявичус обаче, ограничителната политика на ЕС по отношение на Русия няма да се променя. Подобна позиция изказа наскоро и Берлин.Позициите бяха изразени в рамките на дискусия на министрите на външните работи на страните от ЕС, в която участваха и държавният секретар на САЩ Джон Кери и главата на европейската дипломация Федерика Могерини.