Какво ще се случи в непосредствено и по-далечно бъдеще с Гърция? "Подстригване" на дълга, трети спасителен пакет, GRExit, нова помощ – редица опции са на масата, оттеглят се, а след това отново се отърсват от нафталина. Ще се стигне ли до споразумение, или до хаос , пита германсикят всекидневник Handelsblatt.

Досега гръцкият премиер Алексис Ципрас често объркваше представите на останалите 18 лидери на еврозоната. Може би най-сериозният сблъсък бе референдумът, в който насърчи гърците да гласуват с "Hе" за предложенията на кредиторите по спасителната програма. Дали Ципрас няма да изненада положително своите партньори в еврозоната? Във федералното правителство принципно остават скептично настроени.

В края на краищата Ципрас едва ли ще може след референдума да прави компромиси, които не е поемал и преди него. Положението му стана още по-трудно заради очакванията на гръцкия народ, смятат в Берлин. От друга страна, ситуацията в Гърция става все по-сериозна. Банките са затворени за две седмици. При липсата на перспективи за нова спасителна програма те едва ли може да отворят отново.

Може би затова гръцкият премиер е готов да приеме предложенията за реформи и бюджетни икономии. Въпреки това той ще има нужда и от отстъпки на кредиторите, които да може да обяви в родината си за победа. Най-вероятно това биха били облекчения по отношение на дълга на страната.

Международният валутен фонд (МВФ) предложи погасяването на вече предоставените спешни заеми да бъде отложено с още десет години. Гърция ще трябва да започне да ги погасява едва след 2030 г. В допълнение се предлага срокът на кредитите да бъде продължен значително – до 40 години.

Много страни от еврозоната, сред които Германия, се противопоставят на такива отстъпки. Ако въобще се стигне до такъв вариант, те настояват първоначално Ципрас да реализира необходимите реформи. Като се има предвид заплахата за GEXxit, поне Франция показва гъвкавост. Премиерът Манюел Валс заяви, че "преструктурирането не може да бъде табу".

"Франция е убедена, че не може да рискуваме с излизане на Гърция от еврозоната", каза Валс. И председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер предупреди, че не бива да се стига до GRExit.

Въпреки всичко все още има шанс за сделка, особено ако Гърция представи до полунощ на европейските си партньори нова програма за реформи, за да ги убеди да отворят отново кранчето на финансовата помощ и да оставят страната в еврозоната. Ако програмата е удовлетворителна, европейските ръководители биха могли официално да обявят началото на преговори по този нов план в неделя на извънредна среща на върха на 28-те в Брюксел, тъй като последиците от гръцката криза се простират и извън еврозоната.

След това обаче остава още едно сериозно препятствие. В шест страни от еврозоната парламентите трябва да одобрят подобен спасителен план. В Германия Бундестагът дори трябва да даде специален мандат на федералния министър на финансите Волфганг Шойбле, за да може той официално да преговаря. А дори сред управляващото мнозинство има сериозна съпротива. Доверието към Ципрас и неговото правителство в Германия клони към нулата.

Освен това редица представители на правителството и на голямата коалиция интерпретират резултата от референдума в Гърция като генерален отказ от логиката на спасителните програми на еврозоната, който в замяна на помощта предвиждат строги реформи. Ето защо Меркел трябва да е доста убедителна, за да успее да договори подкрепата в Берлин.