Ще се превърне ли Туриця в президентска република след днешните избори

Днес Турция избира нов парламент и резултатите ще реши какво правителство ще управлява страната през следващите четири години. Анализатори определят този вот като ключов за страната. 

Населението на Турция е 75 627 384 души (според преброяването от декември 2012 г.). Над 98% са мюсюлмани (включвайки нерелигиозните мюсюлмани). 75-76% от населението е турско, 14-15% - кюрди, а 7–10% други етнически малцинства.

Общо 31 партии ще се борят за гласовете на 56 641 000 регистрирани избиратели, от които 53 765 000 живеят в Турция, а 2 876 000 са в чужбина.

Избирателите ще изпратят в парламента 550 депутати, които от своя страна ще съставят правителство.

Партиите трябва да преодолеят 10-процентовата бариера. Това е най-високата бариера за влизане в парламент в световен мащаб.

Управляваща в момента е Партията на справедливостта и развитието, основана през август 2001 г. от бившия кмет на Истанбул и сегашен президент на Турция Реджеп Тайип Ердоган.

Според последни проучвания за предстоящия вот фаворити са управляващата Партията на справедливостта и развитието, лявоцентристката Републиканската народна партия и крайнодясната Партия на националистичното движение.

Очакванията са 40 процента да получи Партията на справедливостта и развитието, 30 процента да отидат за Републиканската народна партия и 16 процента за националистите. Голямата интрига е около прокюрдската Демократичната партия на народите. Тя участва за първи път в избори и според прогнозите е близо да 10-процентовата бариера за влизане в парламента.

Но освен тези проценти, определящото нещо е броят на депутатските места. Турският парламент има 550 места и колко от тях ще бъдат взети от ПСР е от решаващо значение. 

Сегашните парламентарни избори са изключително важни за Турция. За пръв след 12-годишното впечатляващо лидерство на Реджеп Ердоган партията ще бъде представена от друг лидер - премиерът Ахмет Давутоглу.

За основателя на ПСР и държавен глава Реджеп Ердоган тези избори са важен етап от амбицията му да промени системата на управление от парламентарна в (полу)президентска. По този начин той ще може да управлява страната въз основа на партийната програма (целта е до 2023 година Турция да влезе в 10-те на най-развитите икономики).

За "републиканците" изборите могат да доведат до промяна на посоката - при един умерен изборен резултат тя най-вероятно ще смени председателя си и ще се ориентира повече вляво.

Бъдещият парламент и правителството ще бъдат изправени пред редица предизвикателства:

- ПСР се стреми да промени парламентарната система в президентска, но другите три партии се противопоставят на тази идея.

- ПСР настоява избирателният праг да остане 10%, докато "републиканците" иска той да падне до 5 процента. "Националистите" също са за промяна, без обаче да посочват конкретна цифра за прага, а лявата НДП иска изобщо да няма праг.

- Относно алевитското малцинство ПСР смята, че трябва да има обществен дебат за тълкуването на исляма. "Републиканците" настояват за официално признаване и равно третиране на алевитите и закон за техните религиозни места. "Националистите" защитават признаването на алевитския ислям. На свой ред НДП смята, че всички алевитски джамии трябва бъдат разрешени и да получат конституционен статут.

- По въпроса за правата на жените ПСР се застъпва за увеличаване на раждаемостта чрез помощи и придобивки за майките и работещите жени. Партията също се обявява за строга забрана на всякакво насилие спрямо жените. "Републиканците" и "националистите" се обявяват за подкрепа на най-бедните семейства и за повече жени в правосъдието. Още по-далеч отива Народната демократична партия, която претендира за създаването на министерство по въпросите на жените и предлага всяка неработеща домакиня да получава социална помощ и да има същите права като работещите от дома лица.

- По въпроса за кюрдския проблем ПСР започна мирен процес за пръв път в историята на съвременна Турция. Ако НДП влезе в парламента, кюрдите за пръв път ще имат политическа партия, която да ги представлява във висшия законодателен орган на страната. Докато "републиканците" и "националистите" са по-резервирани за мирния процес. Независимо от това ПСР и НДП се отнасят много сериозно към протичащия мирен процес заради чувствителността на проблема и съпротивата на част от светските среди и на проислямистките кюрди.