След всяка атака животът бавно се връща към нормалния си ритъм. Но за Европа вече стават нормални високите нива на терористична заплаха и усещането на хората по градовете, на които досега е било спестено подобно насилие, че въпросът е кога, а не дали ще се случи, коментира Карл Рибер от АП.

"След всяка поредна жестокост ние се променяме", казва Иън Дънкън, евродепутат от Шотландия. "Ставаме по-малко отворени. Пускаме бариери и затваряме врати. Сега следваме същата посока."

Кръвопролитието в Брюксел стана в момент, в който Европа все още се опомня след ноемврийските атаки на ислямисти в Париж, при които загинаха над 130 души. През следващите месеци Франция и Белгия изглеждаха като страни, които най-малкото отчасти са във война - с войници по улиците, блокади и смъртоносни престрелки с екстремисти.

Останалата част от Европа наблюдаваше с безпокойство.

"Нападенията станаха в Белгия. Но те можеха да бъдат извършени във Великобритания или Франция, или Германия, или другаде в Европа", заяви вчера британският премиер Дейвид Камерън пред Би Би Си. 

Той предупреди, че нивото на опасност остава високо, което означава, че евентуална атака се смята за много вероятна.

Групировката "Ислямска държава" пое отговорност за атаките на летището и метрото в Брюксел, причинили десетки загинали и ранени. Френският президент Франсоа Оланд заяви, че нападенията са били насочени срещу цяла Европа и предупреди, че предстои продължителна "война".

Въпреки че хората в Западна Европа от десетилетия се сблъскват с насилие от страна на мюсюлмански екстремисти, доморасли националисти и революционни движения, трудно им е да възприемат идеята, че по улиците им се води "война". Но честотата и мащабите на нападенията напоследък карат някои европейци да смятат, че това е нещо, с което трябва да свикнат.

"Преди пет години не се замисляхме толкова много за това", казва Франческа Червелини, 20-годишна италианска туристка, докато върви пред шведския парламент в Стокхолм. "Преди не се случваше толкова често. Сега е част от всекидневието. Нещо нормално."

В Москва през последните 15 години мерките за сигурност бяха осезателно засилвани след поредица атаки. Има метални детектори на всички входове и изходи на метростанциите, багажът на всички пътници се сканира, в повечето търговски центрове има метални детектори и заплашително гледащи охранители. Летищата сканират багажите на входовете.

В Западна Европа хората са по-малко склонни да заменят гражданските си свободи и отворените си общества за повече сигурност. Но след всяка атака това уравнение се променя, най-малкото временно, казва Катрин Мълър от Института за проучване на развитието в Брайтън, Англия. 

"Тероризмът е един от рисковете, които хората е нормално да вземат много навътре, защото той е много плашещ и има силен емоционален ефект", заяви Мълър. 

Въпреки че според нея тези страхове са напълно разбираеми, важно е да се помни, че "каквато и да е политиката, каквито и закони да са в сила, никога не може да има 100 процента сигурност".

В Германия страхът от тероризъм не е така силен като във Франция или Белгия, но изключително много крайнодесни и националистически групи се фокусират върху риска от подобни нападения, особено във връзка с притока на мигранти от Близкия изток. В Германия не е имало атаки на ислямски екстремисти, откакто косовският албанец Арид Ука застреля двама американски войници на летището във Франкфурт през 2011 г. Имаше обаче няколко опита за атаки, които се провалиха или бяха разкрити. Традиционните германски политици също предупреждават, че Германия е мишена на ислямските екстремисти и вероятно е въпрос на време да бъдат извършени подобни нападения.

Дори в малки държави от периферията на Европа се усещат същите страхове. Дания стана арена на нападение през февруари миналата година, когато въоръжен мъж, явно вдъхновен от клането в редакцията на парижкия седмичник "Шарли ебдо" няколко седмици по-рано, откри огън срещу участници в семинар, посветен на свободата на словото, и пред синагога. Швеция не е ставала жертва на атаки, откакто атентатор самоубиец се взриви в Стокхолм през декември 2010 г., но не успя да убие никого. Но съобщенията за стотици екстремисти от Швеция, присъединяващи се към бойците на "Ислямска държава" в Сирия, и миналогодишният безпрецедентен приток на мигранти от Близкия изток и Африка предизвикаха опасения, че рано или късно ще има атака.

"Може да се случи утре или след година, или след пет години", казва Дани Амури, 23-годишен жител на Стокхолм, напуснал Ливан преди пет години. 

"В Швеция, Дания, Германия или другаде. Няма вече мир в света. Дори в Европа." 

Дънкън, който е представител на шотландските консерватори в Европарламента, трябваше да разведе посетители от Шотландия из ЕП вчера, но вместо това те бяха принудени да си останат по хотелите. Той каза, че насилието го е накарало да се замисли какво може да направи човек, ако въобще може, за да е по-бдителен, когато се намира на обществено място, без да прекалява. "Не е като на филм, в който виждаш как злодеят приближава", каза Дънкън.

"Дали е някой с раница на гърба? Или някой, който не изглежда като мен? Не мога да ви кажа какво трябва да се опитвам да избягвам."

БТА