Стане ли въпрос за колекцията й от държави сателити, Русия може да бъде много щедра. Тези постсъветски формирования – като Абхазия, Южна Осетия и Приднестровието - имат редица общи черти: малка територия и население, икономическа изолация, разцвет на сивия сектор и оцеляване само благодарение на финансовата щедрост на Москва.

От гледна точка на Русия тези образования заемат стратегическа роля в постсъветските времена. Присъствието на руски войски по тези територии действа като капан, в който големите играчи от Запада едва ли биха рискували да попаднат, за да защитят суверенитета на Грузия, Молдова или Украйна. Това, в крайна сметка, е истинската цел на финансовите инжекции към сателитите на Кремъл.

Редица анализи показват, че годишно Русия отпуска около 300 милиона долара на Абхазия и поне 100 милиона долара за Южна Осетия и Приднестровието. За Крим Москва е отделила най-малко 2.42 милиарда долара, а за сепаратистите в Донбас - поне 2 милиарда долара от федералния си бюджет за 2015 г.

Към списъка с руските сателити скоро може би ще се прибави и алауитският анклав в пристанищния сирийски град Латакия (алауитите са една от най-любопитните и малко познати секти в Близкия изток. Те са 12% от над 22-милионното население на Сирия, но играят важна роля в защита на режима).

В същото време в Кавказ замразеният конфликт в Нагорни Карабах може да претърпи значителен обрат през следващите месеци заради индикациите за засилващо се сътрудничество между Русия и Азербайджан.

Независимо от това кой е на власт в Кремъл, Русия се стреми да защити националната си сигурност, като укрепва естествените си географски бариери: река Днепър на запад, естествените връзки с Черно и Средиземно море чрез Крим и военноморската база в Тартус в Сирия. В Кавказ Москва променя баланса на силите чрез Абхазия и Южна Осетия, а възможна сделка с Азербайджан може да разшири още повече руското присъствие в региона.

Буферът в Източна Украйна

В списъка с приоритетите на Русия Украйна стои начело. Ако Киев се окаже в сферата на влияние на Запада, това ще оголи югозападния фланг. Само че Русия не е достатъчно силна, за да си позволи реални военни действия. Затова най-доброто, което може да стори, е да подпомага утвърждаването на ДНР и ЛНР, като използва влиянието си върху сепаратистките лидери, за да подклаждат наново насилието в региона, или да го потушават - според моментния интерес. Щом Москва се почувства заплашена от нарастващото влияние на НАТО или от нови санкции, напрежението в Донбас ескалира. Тогава Германия и Франция започват да притискат Киев да прави политически отстъпки и конфликтът бързо отшумява.

Това е модел, с който всички страни в конфликта са наясно, но въпреки това не е достатъчно добър за Москва. Независимо от това какви преговори текат, Русия няма да се откаже от военното си присъствие в Източна Украйна. В същото време тази динамика кара прозападното правителство в Киев да търси по-тесни връзки със САЩ, за да се защити от постоянната руска заплаха. Ето защо Кремъл трябва внимателно да изчислява ходовете си в украинския конфликт, за да не провокира прекалено Белия дом, но и да демонстрира, че може да отговори на натиска.

Подготовка за алауитски сателит в Сирия

От началото на годината Русия полага много усилия да организира преговори, на които да се реши съдбата на Сирия след неизбежния крах на режима на Башар ал Асад. По тази начин Москва се представя като незаменим партньор на САЩ. Логиката на Кремъл е, че колкото по-близко е сътрудничеството по сирийския въпрос, толкова повече доводи ще има Москва при договорките за допустимото западно влияние в задния й двор.

Само че Русия не си прави илюзии за изхода от мирния процес. Затова има двойна стратегия: от една страна, създава стабилна основа за преговори, с което може да притиска САЩ; от друга страна, трябва да се подготви да защити позицията си в Средиземно море. Доказателство за това са усилените строителни работи, които кипят в Латакия и в Тартус. Тяхната цел е укрепване на руската военноморска база в Сирия и след това създаване на алауитско държавно образувание, което ще е руският лост за влияние след неизбежното фрагментиране на Сирия. Източници на "Стратфор" посочват, че военното разгръщане в Сирия досега е струвало на Русия 500 милиона долара.

Нов конфликт в Кавказ?

Скоро може да наблюдаваме раздвижване по конфликта в Горни Карабах. Отношенията между Москва и Азербайджан доста се затоплиха през последните месеци, което предизвиква въпроса дали Кремъл не е изкушил Баку с примамлива оферта, която да сложи край на конфликта с Армения. В момента единственият начин Ереван да бъде принуден да преговаря е при подновяване на сраженията и участие на Русия като посредник в мирния процес след това.

Цената на финансовите стимули

Руската стратегия може да не е евтина, но е напълно оправдана от геополитическа гледна точка. Страната е отслабено вътрешно, докато в същото време САЩ все повече засилват влиянието си в съседните държави. Затова докато още е в играта, Русия ще създава и укрепва възможно най-много свои сателити. Така погледнато, сметката, която Москва плаща, дори при тези лоши за рублата времена, е оправдана. Грубите оценки показват, че Кремъл харчи най-малко 5 милиарда долара годишно за тези квази държави. Това е по-малко от 3% от федералния бюджет на страната за 2015 г. в размер на 206 милиарда долара. При това тази сума не включва заделените предварително огромни средства от военния бюджет за операциите в Украйна и Сирия.

Разходите на Кремъл далеч не са само финансови. Нагорни Карабах е буре с барут: ако конфликтът избухне отново, няма да е лесно да бъде овладян. Говорим за регион, в който възраждащите се Турция и Иран ще се опитат да отблъснат огромните амбиции на Кремъл. Сценарият в Сирия също е под въпрос. Там силите на Асад воюват със сунитски групировки, борещи се да ограничат влиянието на Иран – съюзник на Русия по въпроса със сирийския конфликт. Що се отнася до Украйна – колкото по-голяма е финансовата инжекция за сепаратистите, толкова повече ще расте военното присъствие на САЩ по западната граница на Русия. В крайна сметка това е задният двор на Кремъл и той е много по-ограничен от Вашингтон в действията си. Така единственият лост за влияние към момента остава финансирането на сателитните държави.

Анализът "Игра на геополитика: защо Русия финансира сателитите си" е публикуван в "Дневник" със съгласието на "Стратфор".