Ограничаването на свободата на пресата е проблем не само в автократичните страни. Свободата на пресата е застрашена и във все повече демокрации. А това е заплаха за самата демокрация, пише в коментар за "Дойче веле" Инес Пол.

Правото на свободно изразяване на мненията не е някакъв лукс. Неограничената свобода на пресата не е нещо, от което една демокрация може и да се откаже, а нещо, което трябва да бъде защитавано с всички сили. Защото тя е основен стълб на демокрацията - на държавната форма, която предлага най-голямата възможна свобода на индивида и най-добрата закрила на всички малцинства. Само когато човек има възможност да изразява свободно мнението си, да критикува действията на политиците, необезпокоявано да разследва и да публикува своите информации, само тогава съществува и възможността за разкриване на корупцията и на пороците в управлението.

Важността на независимата информация

Това познание не е ново. Именно германците научиха не на последно място и от Адолф Хитлер колко е важна независимата информация. Хитлер си беше направил точна сметка, когато в началото на своето ужасяващо господство задуши независимата преса. Какво обаче означава това познание днес? На първо място то означава, че не бива да преставаме да информираме за подтискането на журналистите, че трябва постоянно да настояваме за освобождаването на колегите от затворите. Трябва да търсим отговорност и от онези управници, които се опитват да ограничат свободата на мненията. Означава, че трябва да настояваме пред собствените си правителства и опозиции да се застъпват за свободата на пресата.

ЕС трябва да си зададе въпроса как ще подхожда към онези страни-членки, които постоянно ограничават свободата на пресата, променят законите си, уволняват критичните съдии и запушват устата на противниците на режима. При бъдещите присъединителни преговори трябва да бъде ясно, че без свободен печат не може и дума да става за пълноправно членство. Фриволният подход към новите страни-членки през изминалите години междувременно горчиво си отмъщава.

Развитията, които наблюдаваме днес в Европа, са всичко друго, но не и банални. Ситуацията в страни като Полша, Унгария и Румъния се изостря сериозно. Ситуацията на блогърите и журналистите, които често са единствените източници на независима информация, става все по-лоша и опасна за живота. Само тази година по света са били убити 13 журналисти - почти двойно повече в сравнение с 2017 година.

Тръмп напада свободната преса

При това отявленото насилие срещу журналисти не е единствената заплаха. Политици като Доналд Тръмп и Владимир Путин разбраха къде е най-чувстителното място за атаки срещу журналистиката - в нейната достоверност. И когато американският президент обявява медиите за лъжлива преса, той иска не само да отклони вниманието от собствените си лъжи. Тръмп преследва дългосрочна стратегия за подкопаване на доверието в своите най-опасни критици. Затова жерналистите и медийните концерни трябва още по-внимателно да проучват, да се отнасят още по-критично и към своите колеги, открито да сочат грешките. Защото всяко съзнателно закононарушение и всяко едностранчиво представяне на информацията дава козове в ръцете на онези, които не искат гражданите да бъдат добре информирани, за да си съставят собствено, независимо мнение.  А именно то в крайна сметка е предпоставката за свободни демократични избори.