САЩ официално обявиха, че ще се оттеглят от Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег на 2 август 2019 г., като за това решение обвиниха Русия в нарушаване на споразумението. Междувременно външните министри на ЕС все още не са сигурни как да реагират. Някои се страхуват от началото на нова надпревара във въоръжаването, докато други предупреждават, че трябва да се положат всички усилия за спасяването на договора. Засега обаче не са предприети конкретни стъпки към тази цел.

През последните седмици германският външен министър Хайко Маас се опита да спаси сделката, като специално отпътува до Москва, за да обсъди въпроса с руския си колега Сергей Лавров. Разговорите не доведоха до резултат - както и тези във Вашингтон. Германската канцлерка Ангела Меркел, която има много по-голям опит и международно влияние, вероятно би могла да разговаря с руския президент Владимир Путин, за да проучи какви са възможностите за подновяване на преговорите.

Като конкретна инициатива от страна на Германия външният министър Маас предложи конференцията за разоръжаване през март в Берлин да осигури форум за подновяване на разговорите - въпреки че фокусът на срещата не са ракетите със среден обхват, а по-скоро заплахите от въоръжените безпилотни самолети, убийствени роботи и други подобни оръжия. Маас заяви, че Китай трябва да бъде включен във всички преговори, тъй като Пекин значително допринася за глобалната надпревара във въоръжаването. Той се надява, че конференцията ще бъде първата стъпка към създаването на нови споразумения за разоръжаване, въпреки че до този момент не е ясно дали ключовите играчи ще приемат поканата и ще присъстват на събитието.

Германският опит - безуспешен

Въпреки мрачните изгледи, Маас не вярва, че историята ще се повтори. "Студената война приключи. Решенията от онези времена са напълно неподходящи да отговорят на днешните предизвикателства", твърди Маас. Неговият предшественик Зигмар Габриел не е толкова сигурен. Пред германското издание "Тагесшпигел" той заяви, че смята края на Договора за непосредствена заплаха за единството на ЕС, която би могъла да подкопае общата му програма за външна политика и сигурност.

Страните от Източна Европа се съмняват в готовността на техните западни партньори да ги защитят в случай на атака от страна на Русия. Ето защо ЕС трябва да разположи на тези територии повече конвенционални войски, поемайки по-голяма отговорност в гарантирането на сигурността в региона. От друга страна, според Зигмар Габриел, ЕС трябва да призове САЩ да разреши инспекции на ядрения си арсенал като признак за добра воля, за да убеди Русия да последва примера.

Междувременно литовският външен министър Линас Линкевичус няма никакво съмнение кой е отговорен за настоящата криза - според него, от години има "ясни доказателства", че Русия нарушава договора. Американците от години се опитват да накарат Русия да се съобразява с договора, но безуспешно. Освен това руснаците нарушават и много други споразумения - според Линкевичус списъкът е дълъг.

Страховете на балтийците

Външният министър твърди още, че "новата надпревара във въоръжаването носи по-малко стабилност и повече несигурност", но засега няма ясна алтернатива. Линкевичус обвинява Русия в постоянно пресичане на червените линии. Всъщност Литва и другите балтийски държави, заедно с Полша, отдавна се оплакват от военната позиция на Русия и настояват за разполагане на американски ракети със среден обсег в Европа, ако това се наложи.

Министърът на външните работи на Люксембург Жан Аселборн също зае позиция по въпроса: "Географски, ние сме тези, които ще страдат, ако въоръжаването отново е на дневен ред." Европейският съюз няма друг избор, освен да действа като посредник между Вашингтон и Москва, тъй като блокът е впримчен в хватката на двете велики сили. Въпреки това "дебатите за нова надпревара във въоръжаването ще разпокъсат отново Европа и ще я отслабят", предупреждава Аселборн.

Върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини от своя страна подчерта, че Европа има най-голяма полза от сигурността, гарантирана от договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег, и следователно най-много може да загуби. "Това, което определено не искаме да се случи, е нашият континент отново да се превърне в бойно поле или в място, където други свръхсили воюват помежду си. Тези времена вече са история. Не искаме и да си помислим, че могат да се върнат." Тези думи изразяват както надеждите, така и страховете на европейците.

Барбара Везел, Дойче Веле