На фона на започващата в Русия втора рецесия за шест години икономическите и финансови трудности започват да притискат хората и регионалните власти. Във времена на тежки икономически кризи като разразилите се през 1905 г. и 1998 г. руският народ и регионалните власти традиционно реагират срещу федералното правителство, разединявайки страната. 

Властимащите в Москва разбират това и вземат мерки, за да гарантират, че ще могат да парират и предотвратят каквото и да било социално или регионално недоволство и инакомислие, пише агенция "Стратфор".

От над една година руската икономика отчита рязък спад и пропада в нова рецесия. Спадът се дължи на комбинация от фактори, включително поевтиняването на петрола, западните санкции и вкиснатото настроение на западните инвеститори заради кризата в Украйна. 

Това доведе до мащабно изтичане на капитали от 160 млрд. долара през 2014 година, което се очаква през 2015 г. да се равнява на 80 млрд. долара. Нестабилната рубла загуби 40 процента от стойността си в края на 2014 година, а федералният бюджет вероятно ще отчете дефицит от около 45 млрд. д. през 2015 година.

Руснаците започват да страдат. През март инфлацията скочи до близо 17 процента спрямо малко под 7 процента през предишния месец. Според допитване до общественото мнение на социологическия център "Левада" руснаците оценяват инфлацията като най-острия проблем за руското общество.

Поскъпването на храните е дори още по-голямо заради наложената от Русия забрана за внос на хранителни продукти от Европейския съюз и САЩ. 

Друга причина за недоволство сред руснаците е затварянето на медицински центрове в някои региони като Москва, Новосибирск и Владивосток. В Москва от ноември са затворени близо една четвърт от стационарните медицински пунктове, което разпали малки протести в столицата.

Икономическият натиск освен това засяга трудовия пазар в страната. Министерството на труда оценява, че през 2014 г. са били съкратени около 154 800 работни места, а през първите два месеца на 2015 г. - около127 000. Според заместник-министъра на труда Сергей Велмяйкин повечето от тези съкращения са в големи руски компании като Роснефт, Ростелеком, Автоваз и Мечел, които се управляват от държавата или от олигарси. 

За Кремъл и без това е достатъчно трудно да контролира всичките 83 региона в Русия, дори когато няма икономическа криза и социални вълнения. Кремъл е наясно, че фрагментацията и вълненията могат да доведат до смяна на правителството; самият Путин дойде на власт при подобни обстоятелства. 

Фактът, че Путин затяга хватката си върху властта, може и да не буди полемика сред руснаците. През финансовата криза от 1998 г. около 71 процента от руснаците вярваха, че запазването на реда в страната е по-важно от демокрацията, според анкета на "Левада". 

Интересно е, че на 31 март "Левада" публикува резултатите от допитване, според което 45 процента от руснаците са убедени, че суровите мерки на съветския лидер Йосиф Сталин в периода на икономическите трудности са били оправдани – рязко увеличение спрямо едва 25 процента през 2013 година.

Следователно, докато страната остава стабилна, руснаците вероятно все повече ще подкрепят суровите мерки и по-здравата хватка на Кремъл.