Есента на 2018 година се оказа тежка за Владимир Путин и цялата създадена от него система на руската власт. Непопулярното повишаване на пенсионната възраст се отрази зле на рейтинга на президента. Не стихва и скандалът около руското разузнаване и неговите агенти, които биват залавяни и разобличавани по цял свят. И краят на тази история не се вижда. Руската православна църкка, в която бяха вложени толкова много пари и пропаганда, претърпя унизително поражение. И то не къде да е, а в Украйна! На този фон се случват все повече нови аварии и аварийни ситуации.

Смята ли Владимир Путин, че все още е късметлия?

На 11 октомври аварира ракетата "Съюз" на път за Международната космическа станция. За щастие намиращите се на борда руски и американски астронавти са живи и здрави. С това обаче свършват добрите новини. Програмата за изстрелване на ракети с космонавти на борда е прекратена до изясняването на всички причини, но загубите - финансови и като престиж - е много трудно да бъдат оценени.

Проблемът обаче не е в това, че ракетата "Съюз" не стигна до Международната космическа станция, а падна. Техниката понякога отказва. Случва се и това. Проблемът е в политиката. Постиженията в космоса са част от мита за величието на Русия и след редица скандали успехът на поредния старт беше жизнено необходим. Както никога досега Владимир Путин има нужда от видими и ярки успехи, за да ги противопостави на редицата провали и поражения.

Скандалите и пораженията са болезнени за всяка една власт. Въпреки това в развитите демокрации никой не държи отговорни политическите лидери за всичко ставащо. Демократичната политика е рационална, както и нейната идеологическа база. Лидерът е временно изпълняващ длъжността чиновник, който след изтичането на мандата напуска поста си. 

Авторитаризмът обаче винаги е ирационален и склонен към мистика. Как иначе да обясниш на елита и населението, защо десетилетия наред трябва да управлява именно този човек, а който се съмнява в неговите способности на ръководител върши престъпление, дори грях? Опирайки се на архаичните концепции за властта, авторитарният лидер влиза в ролята на древните царе. Те отговаряли за всичко пред висшите сили, а не пред хората. И управлявали не защото са спечелили избори, а защото такава била волята Божия, която се изразявала в благословия за всички техни действия.

Обаче и в архаичната логика съществуват много архаични проблеми. Ако късметът, военните победи и богатите реколти са се възприемали като знак на благословия за съществуващата власт от страна на висшите сили, то пораженията и неуспехите водят до неприятния извод за лидера, че висшите сили вече не са на негова страна. А това вече поставя под въпрос неговото право на власт и дава повод за преразглеждане на споразумението за лоялност.

Лесното свършва

Поредицата от очевидни неуспехи разрушават най-важната концепция на путиновия режим - учението за постоянния късмет на Владимир Путин. Има известен резон в това да се доверяваш сляпо на този, на когото постоянно му върви. Освен това лоялното отношение към властта е изгодно в буквалния смисъл на думата и това е сериозен аргумент за мнозина.

 Съвсем друго нещо е да следваш безотговорно неудачника. И тук става дума не толкова за населението, колкото за политическите и икономически елити в Русия, чиито ползи от сътрудничеството с властта надвишаваха значително това, което получаваха в замяна на лоялността на обикновените граждани. Бизнесмени и чиновници на всички равнища залагаха на Путин и печелеха дълги години служба. Дали обаче те са готови и в бъдеще да засвидетелстват безусловна вярност към лидера, убеждавайки се постоянно, че той вече не е същият и сега те само губят?

Късметът вече му изневерява

На Владимир Путин му предстоят най-трудните години като президент. Той дойде на власт на вълната на големите очаквания и в началото получи колосален аванс на доверие от обществото. Много години той управляваше под ореола на същия този късмет и се ползваше с подкрепата на голяма част от населението. Сега обаче Путин навлиза в нова фаза от своята кариера, когато късметът му изневерява и всички анкети сочат сериозен спад на подкрепата за него, както и нарастващото чувство на безнадеждност в обществото.

Спецификата на съвременна Русия е в това, че самó по себе си населението няма възможност да превърне разочарованието си от властта в някакви видими промени. Но политическият, икономическият и дори силовият елит на страната могат да използват падането на рейтинга на президента и растящото разочарование на хората като начало на борбата за власт. В този смисъл всеки пропаднал мост, всяка паднала ракета и всеки разобличен агент могат да станат, ако не решаващ аргумент, то последната капка, която да задвижи механизма за смяна на властта.

Източник: Дойче веле

Автор: Федор Крашенинников е руски политолог и публицист. Автор е на книгите "След Русия" и "Облачна демокрация", която е написал съвместно с Леонид Волков.