Светът инфантилно прикован в срамното позорище как се търкаля кожено кълбо

Драгомир Иванов

Разтерзана Украйна посреща днешния Ден на конституцията (един от държавните си празници) с изостряне на военната обстановка в Донбас (по-точно название: ОРДЛО, отделни райони от Донецка и Луганска области). Трима украински военнослужещи бяха убити, а трима - ранени при тежкия обстрел от руската терористично-окупаторска армия в сряда. В рамките само на денонощие са отчетени 32 случая на целенасочен огън по украинските позиции, вкл. и с едрокалибрено въоръжение. Също в сряда частите на т.нар. "ДНР" са обстреляли с 82-мм миномети град Зализне (Железное), отново в грубо нарушение на Минските договорености. А междувременно украинският режисьор Олег Сенцов - излежаващ в руската изправителна колония "Белый медведь" в Северозападен Сибир присъда от 20 години заради "тероризъм", а всъщност за съпротива срещу руската окупация на украински Крим през 2014 г. - продължава вече 46-и ден своята 

безсрочна гладна стачка

 С искане не за себе си, не за собствената си кожа, а за освобождаване на всички 64 украински политзатворници в Русия. И всеки момент може да напусне този свят; решен е да стигне докрай. (За онези, които неминуемо ще направят аналогия със случая Савченко: Не. Това не е същото, най-малкото и защото злощастната и опозорила се впоследствие Надя седя в руски плен по-малко от 2 години, а Сенцов - вече повече от 4.) Още веднъж: Русия държи 64 украинци като политически затворници, чието основно "прегрешение" е, че са се възпротивили на погазващата всякакво международно право (вкл. и обвързващи договори като Меморандума от Будапеща от 1994 г.) анексия на украинския черноморски полуостров Крим. А в същото това време вниманието на европейската и световната общественост е инфантилно приковано в срамното позорище как се търкаля кожено кълбо, пълно с въздух, а подир него също толкоз вятърничаво търчи тумба празноглавци.