Тя е неразрушима и по правило търсят помощта ѝ едва тогава, когато вече е твърде късно: при самолетна катастрофа черната кутия помага на експертите да реконструират случилото се по време на полет. Но как функционира черната кутия?

Специалистите от Федералната служба за изследване на самолетни катастрофи в Брауншвайг редовно си имат работа с т.нар. черни кутии. Говорителят на службата Йенс Фридман казва, че това се случва почти всяка втора седмица - само че не всеки път във връзка с тежки самолетни катастрофи. Анализират се и данни от всевъзможни трудни ситуации, които са можели да доведат до катастрофа.

Черната кутия представлява записващо устройство, подобно на харддиск или на запаметяващ стик, което е защитено от външни въздействия. То записва всички важни данни, свързани с полета, както и разговорите в пилотската кабина. Преди тези два вида данни бяха запаметявани от две различни устройства. Междувременно има комбинирани уреди, които съдържат и двата вида информации. Независимо от това, всеки самолет трябва да има два от тези записващи уреди.

Със свръхестествени сили

Черната кутия е конструирана така, че да е гарантирано оцеляването ѝ във всевъзможни критични ситуации. Преди да бъде монтирана на борда на самолета, задължително я подлагат на различни изпитания, за да се провери например дали остава здрава след сблъсък с бетонна стена със скорост от 750 километра в час, дали издържа на статична тежест от 2,25 тона в продължение на поне 5 минути, дали устоява на температура от 1100 градуса по Целзий за един час, както и дали може да престои на дълбочина от 6000 метра под вода, без да се деформира. За да се улесни намирането им в морските дълбини, при допир със солена вода черните кутии започват да излъчват сигнал. Този сигнал може да се улови в диаметър от около 2 километра. Ясно е, че при това положение е необходимо да се знае с относително голяма точност къде се намират останките от катастрофиралия самолет.

Т. нар. войсрекордер автоматично записва всички звуци в пилотската кабина - не само разговорите на пилотите, но и автоматичните съобщения на компютъра, радиовръзките със земята, разговорите с останалите членове на екипажа, както и съобщенията, предназначени за пътниците. Устройството регистрира и всички шумове от включването и изключването на бордовите уреди и самолетните двигатели.

Всички частни разговори на пилотите също попадат в черната кутия. Затова е важно записаните информации да се третират поверително, а личните разговори могат да бъдат анализирани единствено когато се разследват нещастни случаи или самолетни повреди. Записите са с максимална продължителност от 120 минути, след което автоматично се изтриват. Някои от по-старите уреди записват само в продължение на 30 минути. Технически е възможно пилотът да спре записа или да го изтрие. В практиката обаче подобно нещо не се случва.

Черната кутия никога не е била черна

Вторият компонент на черната кутия е устройството, записващо параметрите на полета. Тук пилотите нямат възможност да оказват влияние. Само при някои по-стари модели самолети пилотите трябва да включат устройството преди излитане. В по-новите самолети това се извършва автоматично. Обемът на записваните данни постоянно се увеличава. В наши дни се обхващат няколкостотин, та дори над хиляда различни параметри - например маршрутът, височината на полета, скоростта, положението на самолета във въздуха, температурата на изгорелите газове от моторите, положението на шасито и на закрилките.

Тези данни помагат на експертите да идентифицират причините за самолетни катастрофи или тежки произшествия, както и да локализират евентуални източници на опасност. Не е възможно обаче да се реконструира всичко, станало по време на полета, а само онова, което подсказват записаните данни в черните кутии.

За анализирането им отговарят ограничен брой специализирани служби, като не всяка служба е в състояние да изследва всяка черна кутия. Германската Федерална служба за изследване на самолетни катастрофи например може да анализира както западни, така и определени руски уреди. Но когато става дума за други устройства, на специалистите в Брауншвайг им се налага да търсят помощ от чуждестранни лаборатории.

Експертите в Брауншвайг предполагат, че в бъдеще ще има и видеокамери, които да заснемат определени цифрови показания от пилотските кабини. Търсят се и начини да се подобри мощността на сигнала, излъчван от черната кутия под вода. Впрочем, черните кутии никога не са били черни. Цветът им е задължително ярко оранжев.

(Дойче веле)