Илиян Василев, bulgariaanalytica.org

Историята на двустранните отношения – тези

• ▲ Турция разчита на Русия за критично важни доставки на енергийни суровини, в този смисъл нейното търсене на руски стратегически стоки е относително нееластично, поне докато разреши проблема със свръхзависимостта си от доставки на руски нефт и газ. Това може да стане в следващите 5-10 години, не веднага.
• ▲ Русия внася от Турция храни и обработени стоки – дрехи, машини и оборудване. Това потребление е много еластично. Турският туристически сектор зависи от руски туристи.
• ▲ Двустранната търговия се колебае между $ 20 и $ 38 милиарда, като търговския дефицит на Турция е в рамките на $ 15 милиарда.
• ▲ Фактори, които могат да задълбочават този дефицит: (i) Свръхголеми проекти, като новата турска ядрена централа; (ii) слабата икономика на Русия, която препятства търсене на вносни стоки, в това число от Турция (iii) проблеми със сигурността и възможни подновени политически търкания, които да доведат до намаляване на потока от руски туристи..
• ▲ Като цяло Турция не е в състояние за кратко време да намали зависимостта си от Русия, докато Русия има тази опция
• ▲ Както турската лира, така и руската рубла имат тенденция към понижаване, но по различен начин и поради различни причини. Турската лира е отслабена поради про-инфлационните политики и висок и най-вече неопределен политически риск; рублата е под въздействие на растящ политически риск, провали във вътрешната икономическа политика, но най-вече от цените на суровините, на енергийните източници и на ниския икономически растеж
• ▲ Курсът турска лира – рубла е свръхколеблив, като след 2014 година търговията се е движила в границите между 15-29 рубли за лира (17.5 днес)

Обобщение, позицията на Турция е по-неизгодна в краткосрочен период, но по-високите показатели на икономически растеж и позитивната демография, както и диверсифицирана икономика и дават предимства в дългосрочен период.

Причини за преход в двустранната търговия към плащания в национални валути

▲ Икономически: за да се избегне медиацията на валути на трети страни, която търгуващите страни трябва да имат. Да се намалят транзакционните финансови разходи – към и от резервната валута.

▲ Хибридни икономически и политически: да се намали зависимостта от контрола на трети страни върху резервната валута, включително контрола и върху клиринговите механизми.

▲ Политически: да се използва за пропагандни цели – изгражда се многополюсна система без диктата на САЩ.

Горните причини напълно съответства на дневния ред в политиката на президента Путин и до голяма степен на тази на президента Ердоган

Проблемите в икономиките на Турция и Русия стават все по-видими и по-трудни за решение. Голяма част от тях са структурни, някои са свързани с волатилността на рублата и турската лира, но всички те имат общ корен – трудния за управление политически риск, свързан с политиките на президента Ердоган и президента Путин.

Една от последните „иновации“ е идеята и на турския и на руския президент 

да заместят долара като резервна валута в двустранната търговия помежду си и с Китай и Иран.

Идеята пасва добре на гранд проекта на президента Путин за пренастройка на глобалната система в посока на многополюсност, като се премахне статута на САЩ като единствена глобална свръхсила във военно, финансово, икономически и политическо отношение.

Русия и Китай отдавна се стремят да премахнат зависимостта си от американския долар, от решенията на американското правителство и Федералния резерв на фона растящия суверенен дълг на САЩ, който премина $ 20 трилиона. Те са сами във вярата, че докато другите правителства в света нямат алтернатива освен да затегнат коланите и приложат болезнени рестриктивни мерки по овладяване на бюджетните дефицити, американското правителство предпочита да пусне печатницата за пари и да разчита на зависимостта на световната търговия от долара като основна резервна валута.

Техническата страна на използването на национални валути в двустранна търговия е добре изяснена тема. Замяната на долара и еврото, които доминират глобалната търговия с националните валути в двустранна търговия отдавна се смята като задължително условие за страни, които възнамеряват да провеждат политики, които в даден момент могат да противоречат на Запада. Поради това те търсят начин да свият зоните си на уязвимост, като ограничат щетите в случай на конфронтация и санкции от страна на САЩ и ЕС.

В този смисъл, активиране на темата за двустранна търговия между Русия и Турция, базирана на разплащания в национална валута, е още един индикатор за посоката в която и турския и руския президент смятат да развиват бъдещите си политики спрямо ЕС и САЩ.

Все пак, много по-лесно е да се говори по темата разплащания в национални валути, отколкото да се предприемат реални стъпки, тъй като равнищата на цените много трудно могат да се измерят и фиксират в търговските договори, ако се използват валути със дълга история на силни колебания.

Достатъчно е да сравним обемите на търговия и финансовите потоци в двете страни, за да разберем къде вероятно ще се появят дефицити или излишъци, които евентуално да принудят съответната страна и по-скоро нейните агенти да купуват допълнително резервна валута за да покрият недостиг в национална валута.

Търговията между Русия и Турция отбелязва значителен дисбаланс,

асиметрия в еластичността и тенденции, които не са никак окуражителни за Турция, поне в краткосрочна перспектива.

Според статия публикувана във вестник Ал-Монитор и посветена на двустранните отношения след достигнатият пик през 2008 година от $37.8 милиарда долара, двустранната търговия се колебае, въпреки, че Турция отказа да се присъедини към санкциите на ЕС и САЩ по отношения на Русия след анексирането на Крим. Особено тревожни са последните две години, като през 2016 се очертава обемите да паднат до рекордно ниски равнища –под $ 20 милиарда.

Турският внос от Русия остава относително нееластичен, благодарение на високата зависимост от руски енергийни източници (повече от 60% от природния газ, който Турция потребява). В обозримо бъдеще Русия може да предполага с известна доза сигурност, че нейните износни пера са сигурни, включително в контекста на мега проекта на АЕЦ Акуую (над $ 25 милиарда).

Турция няма реципрочна сигурност, тъй като нейният износ за Русия се състои основно от храни и промишлени стоки, за които няма гаранция че могат да генерират равностойни насрещни приходи на финансовите потоци към Русия. Дори и ако Кремъл реши да подпомогне турския износ, слабата руска икономика обективно ще съкрати вътрешното потребление на турски стоки и услуги.

При турския АЕЦ, доколкото той е от типа „построй, притежавай, експлоатирай и предай“ дефицитът в платежния баланс ще се разхвърля върху следващите 20 години, което няма да даде особен стресов еднократен ефект.

За първата половина на 2016 година взаимният обмен е паднал до $ 8,5 милиарда, от който само $ 0,7 милиарда турски износ за Русия, а останалото Турция трябва да плаща своя внос на енергийни суровини. Основната причина, разбира се, е руското ембарго, след свалянето на руския боен самолет. Но втората причини има по-устойчив и дългосрочен характер – икономическата криза и свиващо се платежоспособно търсене на турски стоки и услуги.

Отливът на руски туристи от Турция рязко свали и обемът на куфарната търговия, която до скоро балансираше в известна степен дефицитите в двустранната търговия. Пиковете по това перо през последните десет години стигнаха $ 5 милиарда, което днес изглежда като далечен спомен.

Въпреки оптимизма на политиците, няма изглед руските туристи да се върнат в огромни мащаби, поради намаляващото платежоспособно търсене в Русия.

Към уравнението на двустранния платежен баланс задължително трябва да се отчетат и 

репатрираните печалби на турски компании в Русия, 

което е доста внушителна цифра. Само за 2015 година те са сключили договори за над $ 4,3 милиарда, като за периода на управление на президента Путин след 2000 година досега, сумата нараства до внушителните $ 64 милиарда. Спорно е каква част от сумите, които се генерират от договори за развойни, строителни и други проекти в различни райони на Русия, могат да се отразяват върху нетния баланс в търговията между двете страни. В допълнение, съществена част от транзакциите на турските компании на руска територия предполагат плащания в рубли към местни руски корпоративни субекти, т.е. не касаят двустранната търговия.

При равни други условия, заплащането в национални валути при търговски разчети е възможно, ако има директни споразумения между централните банки. В тях се разписва съответната схема за изравняване на дължимите суми и гаранция, че всички субекти, които осъществяват разплащания за стоки или услуги ще си получат равностойността в съответната национална валута – турските търговци за своите руски рубли, Газпром и другите енергийни компании за турските лири.

Но привидната лекота в изложението заблуждава, особено когато и ако се прави сравнение между търговия с национални валути от страна на Турция с Китай, от една страна, и с Русия, от друга.

Това, което е възможно при взаимни разчети в национална валута с Китай е трудно осъществимо при разплащания за търговия между Русия и Турция в рубли и лири.

Търговията с Китай с националните валути не крие особен риск за турските компании, тъй като китайският юан е стабилен – от 2012 година до днес колебанията са в диапазона – 6,4 до 6,95 юана за долар, като страната притежава втората най-голяма икономика в света, най-големите валутни резерви ( над $ 3 трилиона), силна и диференцирана експортна структура, което дава гаранции, че юаните, които притежават нерезиденти търговци относително безпроблемно могат да бъдат обърнати в конвертируема валута и най-вече в еквивалента в националната валута на търгуващата с Китай страна.

Търговските позитивна салда изтеглят след себе си позитивни платежни салда, а това е предпоставка те да се превърнат в китайски преки инвестиции в турската икономика и по-големи покупки на произведени в Турция стоки или услуги.

Вероятността срещу наличните средства на турски компании в китайска валута да се намерят произведени в Китай стоки и услуги остава неизменно висока.

През миналата година юанът беше приет като третата реперна валута на МВФ при изчисляване на разчетната единица – кошницата на специалните права на тираж (SDR) и макар все още да няма статут на конвертируема валута, главно заради желанието на китайските власти да могат да контролират курса, при споразумение между централните банки – проблемът е напълно решим.

Не стои така въпросът при разплащания с руски рубли, защото валутния риск, макар и потенциално подлежащ на хеджиране, вкарва елемент на несигурност за компаниите. Руската рубла отразява не само състоянието на руската икономика, но и най-вече турбулентността на глобалния пазар на енергоресурси и на първо място – 

цената на суровия нефт и природния газ.

След кризата в Сирия и изострянето на напрежението с НАТО и ЕС, Русия успя да увеличи износа си на оръжия и оръжейни системи до почти 17 милиарда долара годишно, но тези стойности са все още е далеч от приходите, които се генерират от износ на руски нефт и природен газ.

Като валутна двойка рублата и лирата са прекалено волатилни и непредсказуеми. И двете валути имат тенденция да се обезценяват, поради различни причини и в различни времеви хоризонти. Руската рубла, основно благодарение на ръста в цените на нефта, успя да се стабилизира и поскъпне от равнище 72 рубли за долар в началото на 2016 година до 61 рубли в края на годината, което е ръст от 15 %. За същия период турската лира загуби 19 % от стойността си.

След 2014 година турската лира се търгува в широки граници спрямо рублата от 15 до 29 рубли за лира. Това дава добра представа за съвокупния валутен риск и непредсказуемостта в търговски операции с национални валути между Русия и Турция.

Хеджирането на валутния риск чрез валутни суопове, които могат да бъдат конструирани на равнища централни банки, както и между отделни компании. В тази ситуация, когато едната страна постоянно генерира дефицити е невъзможно да се хеджира валутния риск върху целия търговски обмен – и това по дефиниция. Страната, която се намира в дефицитна позиция, в даден момент ще престане да бъде в състояние да генерира валутата на другата страна за да реализира тези суапови операции. Този начин на управление на валутния риск при всички случаи ще добави допълнителни финансови разходи, което ще се отрази върху конкурентноспособността на стоките и услугите.

Волатилността в двойката валути – рубла-лира, има по-дълбока причина – и Русия и Турция са страни с висок странови риск и високи спредове по рисковите премии, които отразяват идентични икономически и финансови проблеми – бягство на капитал, срив на преките чуждестранни инвестиции и опасно висок „политически“ риск, поради авторитарни режими.

На теория поне, винаги е възможно авторитарните управници да наредят на централните банки и националните стопанските субекти да започнат да приемат в търговските си отношения национални валути на други страни, но това няма да бъде нито първия, нито естествения им избор.

Особено драматичен и шоков подобен преход би бил за Газпром и руските нефтени компании, които вместо долари трябва да се съгласят да получат равностойността в турската национална валута, която се обезценява. А това са крупни, регистрирани на борсата компании, с много и различни акционери, които трудно ще разберат логиката в операции, които имат непокрит и неуправляван риск. Хеджирането на този риск струва допълнителни средства и се отразява на дивидентите.

Този тип геополитически сделки, които нехаят за гравитацията на пазара са извън обсега дори на всеможещите президенти на двете страни.

Докато в политическо отношение търговията с национални валути между Русия и Турция има смисъл – икономическите и финансови ползи са под въпрос.