Великобритания се готви за едни от най-непредсказуемите парламентарни избори в историята си. На 7 май 48 милиона британци ще избират новата власт на фона на задълбочаващи се противоречия по ключови теми - икономическата несигурност, оставане в ЕС, миграция и социална система. През 2010 г. избирателите не осигуриха мнозинство нито на Консервативната, нито на Лейбъристката партия в Камарата на общините. Сега ще е още по-трудно заради възхода на малките партии като шотландските и уелските националисти, и Зелените.

Последните социологически проучвания показват, че нито управляващите консерватори на премиера Дейвид Камерън, нито лейбъристите ще успеят да спечелят мнозинство в 650-местния парламент. Според последните резултати Консервативната партия има 36%, Лейбъристката партия събира 32%, Либералните демократи - 9% електорална подкрепа, Партията за независимост на Обединеното кралство (UKIP) - 12%, а Зелените - 5%. Прогнозите са, че милиони разочаровани британци ще гласуват за малки партии, които до момента не са имали никакво влияние.

Лидерите на големите партии по всякакъв начин се опитват да успокоят страховете на избирателите като една от любимите им теми е имиграцията. Анализатори предупреждават, че обещанията за ограничаване на достъпа на имигрантите до щедрата британска социална система са гаранция за голям брой гласове.

Лидерът на Партията за независимост Найджъл Фараж, който бе предложил България и Румъния да бъдат изгонени от ЕС, обеща, че ако спечели ще намали имиграцията до 10 пъти.

"Британците до толкова са облекчили имиграцията, че в техните градове децата не могат да играят свободно на улицата. Хората в Източна Англия живеят в безпокойство заради милионите имигранти, които се заселиха в Обединеното кралство през последните 10 години. Намаляването на нивата на имиграция ще позволи на общините да се почувстват по-добре. Аз искам да живея на място, където децата играят футбол на улицата вечерно време и в общество, където хората нямат проблеми помежду си. Имиграцията трябва да се върне към нормалните нива до 30 хиляди души годишно", заяви Фараж, цитиран от Ройтерс.

Камерън предлага дебат за имиграцията и ограничаване на правата на мигрантите в страната, дори да са от страна членка на ЕС.

Лейбъристите на Ед Милибанд пък предупредиха, че намерението на премиера Камерън да организира референдум за членството на Обединеното кралство в ЕС, ако спечели изборите, може да тласне страната в икономическа несигурност. Милибанд заяви, че това може да се окаже пагубно за британския бизнес.

Вицепремиерът от партия Либерални демократи Ник Клег е категоричен, че новият парламент ще без ясно изразено мнозинство за никоя партия, защото "времето на еднопартийните правителства във Великобритания е свършено". Според него, важното е бъдещите партньори коректно да обявят намеренията си още в началото. 

Преди време Клег предупреди торите за опасността да настроят Брюксел заради изказванията си срещу имигрантите. Той предложи като компромисен вариант да се ограничи достъпът им до някои социални помощи и облаги, за които не са работили и допринесли. Освен това да се ограничи достъпа им до облаги, като данъчни кредити.

Големите социологически агенции прогнозират, че е почти невъзможно двете големи партии – Консервативната и Лейбъристката, да получат мнозинство на 7 май. Най-вероятният сценарий е събралата повече гласове партия да се опита за сформира коалиция. Кабинет от двете партии е почти невъзможен, защото най-изявените членове на тези формации категорично отричат подобен вариант. Без значение каква ще е конфигурацията на новата власт, дебат за имиграцията предстои и темата ще придобива все по-голяма популярност.

През 2014 г. специалният докладчик на ООН за правата на мигрантите Франсоа Крепо осъди намерението на Лондон да ограничи свободното движение в общността, което е един от основните й принципи.

“Внушението е, че има някаква самородна британска култура, създадена вероятно преди 2000 години, съхранена през цялото това време, която сега е застрашена от всички тези варвари, които тропат на вратата ни. Това е пълна идиотщина, но кой ще го каже?”, коменира той пред в. "Индипендънт".