Европейските лидери ще проведат извънредна среща следващата седмица, с цел справяне с най-тежката хуманитарна криза , сполетяла Европа. Извънредната ситуация също така тласна ЕС в един от най-горчивите политически конфликти, пише The Guardian, цитиран от "Фокус".След грозните сцени на сръбско-унгарската граница в сряда, когато унгарските сили за сигурност използваха сълзотворен газ , гумени куршуми и водомети срещу отчаяните хора, в четвъртък фокусът падна върху Хърватия.Най-малко 8 000 души навлязоха в страната, след като изоставиха унгарския маршрут към Европа. 

Хърватите приютиха 2 000 души във 6 центъра за настаняване, започнаха да строят палаткови лагери и да предоставят автобуси и влакове. Но жестовете на гостоприемство бързо секнаха, а министърът на вътрешните работи на страната , Ранко Остоич, заяви, че „капацитетът на Хърватия е изчерпан“. Президентът на Хърватия Колинда Грабар- Китарович нареди на началник –щаба на армията да приведе въоръжените сили „в готовност да защитят страната от нелегални имигранти“.

Европейските лидери изглежда потъват във взаимни обвинения, произнасяйки клишетата за „солидарност и отговорност“. Политическите отговори дегенерираха до маниакален модел за подновяване на контрола на националните граници и прекратяване на свободното пътуване между страните-членки на шенгенското пространство. Фрагментацията, очернянето и желанието за специални права за отделните нации започнаха да надделяват.

Не е ясно какво би могла да постигне срещата на върха на ЕС следващата сряда. Най-малко пет източноевропейски страни се противопоставят твърдо на квотите, наложени от Брюскел. В същото време Германия силно подкрепя предложението на ЕК за преразпределяне на 160 хиляди бежанци сред най-малко 22 европейски страни. Великобритания е яростен критик на тази схема. Поради нейното неучастие в европейската политика за предоставяне на убежище, Великобритания няма да вземе участие в схемата. Най-големите поддръжници на предложението на ЕК остават Германия, Австрия, Италия и Швеция.