Журналистът Нилс Пратли в анализ за британския вестник The Guardian пише за валутната криза в Турция и как липсата на адекватни действия от президента Реджеп Тайип Ердоган рано или късно ще го принуди да потърси Международния валутен фонд за изход от кризата. Агенция „Фокус“ представи материала без редакторска намеса.

Няма лесен път за Турция да избяга от финансовата си криза, но това са три възможни мерки, които могат да забавят малко предстоящата болка.
Първо, повиши лихвените проценти, за да сложиш някаква долна граница на потъващата лира. Второ, намали войнствената реторика и със сигурност не се заяждай повече със САЩ. Трето, обади се на Международния валутен фонд (МВФ).
Нито едно от тези действия не беше предприето в понеделник. Централната банка намали изискванията си за резерв на банките, което може и да подобри ликвидността във финансовата система за кратък период от време, но задържа официалния лихвен процент на 17.5. Международните инвеститори знаеха как да разчетат това решение. Докато инфлацията хвърчи стремглаво към 20 процента и нагоре, това беше сигнал че Турция все още отказва стандартната монетарна медицина.
След това президентът Реджеп Тайип Ердоган повтори гневния си анализ за това кой е виновен. САЩ са наръгали свой съюзник от НАТО „в гърба“, а икономически „предатели“ също имат пръст, според него. Междувременно, всякакво схващане за обръщане към МВФ, и по този начин възраждане на спомените от минали турски кризи, остава политически непривлекателно. Нетният резултат е още 8 процента спад на валутата, която изгуби приблизително половината от цената си спрямо щатския долар през тази година.
Средносрочните последици на твърдата позиция на Ердоган не са трудни за отгатване. Местните компании, потънали в заеми в щатски долари, ще изпитат сериозни трудности да изплатят дълговете си. Неизплащанията ще станат масова практика, донасяйки големи загуби на банковата система. Чуждестранният капитал, който финансира експанзията до точката на икономическо прегряване, ще се изнесе от страната. Турция, която има голям настоящ търговски дефицит и неадекватен запас на чуждестранни резерви, е слабо подготвена да устои на рецесия.