Турският президент Реджеп Тайип Ердоган пресече миналата седмица поредната граница. На въпрос относно стремежа му да увеличи собствените си изпълнителни правомощия той отговори пред репортери, че вече е имало такъв прецедент в „Хитлеристка Германия“, коментира The New York Times, цитиран от "Фокус".

Това са шокиращи думи от световен лидер, особено от такъв на привидно демократична държава, член на НАТО, посочва изданието. Веднага след като международното осъждане започна, администрацията на Ердоган даде заден ход, обявявайки, че изказването е било „изкривено от медиите“. Президентът Ердоган обаче вече е изградил смущаващ образ на авторитарен водач, който е готов да погазва човешките права, върховенството на закона и политическите и медийни свободи. Откакто е дошъл на власт преди повече от десетилетие, той е използва правомощията си на министър-председател, а по-късно и на президент, за да преследва медиите, профсъюзите и всички останали критици.

Все повече от най-лошите страхове относно това как ще се държи след победата на неговата консервативна и националистическа Партия на справедливостта и развитието през ноември се потвърждават.

Дори и преди гласуването, в опит да събере сподвижници Ердоган поднови борбата си с въоръжените кюрдски сепаратисти като използва в своя полза неразумното решение на Кюрдската работническа партия (ПКК) да прекрати продължилото две години примирие. Той също така се е насочил срещу Народната демократична партия, която събра достатъчно гласове, за да влезе в парламента.

Доминираната от кюрди партия подкрепя политическите права на сънародниците си, но не се намесва във въоръжената борба.

Съюзниците на Турция – САЩ и ЕС, позорно се примириха, докато армията на Турция брутално удря кюрдски цели в югоизточната част на страната. Бомбардировките са ударили десетки градски общини, като от началото на 2015 г. са избили 3100 кюрдски бунтовници, както в страната, така и в Ирак. Броят на цивилните е неизвестен.

Както Турция, така и САЩ и ЕС смятат, че ПКК е терористична групировка. Преди подновяването на боевете Ердоган имаше прогрес в преговорите за мирно споразумение с нейния ръководител Абдуллха Йоджалан, който е в затвора, излежаващ доживотна присъда. Все по-често обаче министър-председателят на Ердоган Ахмет Давутоглу смята че Народната демократична партия е единствено продължение на кюрдските терористи и отказва да преговаря с политическите ѝ лидери, докато те не се докажат като „зряла и сериозна политическа партия“ – каквото и да означава това.

Ако Ердоган иска солиден мир, то той трябва да работи с Народната демократична партия. Вместо това той възнамерява да смаже кюрдите на политическата сцена, както и на бойното поле, обвинявайки лидера на партията Селахатин Демирташ в предателство заради това, че призовава към кюрдско самоуправление.

Някои членове на ПКК са наистина терористи и като такива трябва да се ликвидират. Групата с радикализирано младежко движение, вдъхновено от войната в Сирия, е обявило автономия и е пристъпило към борба за самоуправление. Ердоган без съмнение се бои, че това движение ще събере територия, както направиха кюрдите в Ирак и Сирия. Но повечето кюрди в Турция искат просто да живеят мирно и тяхното желание за самоуправление трябва да се посрещне на преговорната маса.

Вместо да прекрати войната и да интегрира кюрдите в турската политика, Ердоган се движи в обратната посока, радикализирайки все повече хора към заключението, че насилието е единствения път към повече автономия. Междувременно той игнорира по-важната борба с „Ислямска държава“ и налива масло в огъня на регионалното напрежение. Президентът Ердоган е далеч от дните, когато към него се отнасяха като с уважаван водач на мюсюлманска демокрация и доверен партньор в региона.