През последните три години общо седем законопроекта за реформиране на миграционната политика на ЕС видяха бял свят и лежат на масата за преговори. От три години министрите на вътрешните работи спорят, не успяват да намерят решение и всеки следващ опит за постигането на компромис приключва по един и същи начин: с уверението, че нещо трябва да се случи. Но нищо не се случва. Старото Дъблинско споразумение, според което първата приемна страна е отговорна за търсещите убежище и мигрантите, все още е в сила - въпреки общото мнение, че то вече не функционира. По този въпрос 28-те министри на вътрешните работи от ЕС са напълно съгласни, но не успяват да намерят по-добра форма на регулация.

По някакъв начин солидарната, базирана на общи идеи миграционна политика и политика за даване на убежище се провали по всички показатели: Италия и Гърция настояват за преразпределяне на пристигащите сред страните от общността, Унгария и Полша не желаят да приемат никого, Франция и Германия пък смятат, че отговорността трябва да си остава у първоприемните страни. На последната среща на вътрешните министри преди евроизборите националните представители официално признаха, че не могат да постигнат споразумение. По този начин те дават на десните популисти “храна" за предизборната им кампания.

Слабостта на ЕС

Използвайки чувствителната тема за миграцията, популистките партии могат да извлекат ползи на европейските избори в края на май и едновременно с това отново да критикуват ЕС като неспособен да решава кризи - реални и измислени. Именно с тази неспособност италианският крайнодесен вътрешен министър Матео Салвини ще оправдае затварянето на италианските пристанища за спасени в морето бежанци и мигранти. С провала на общата миграционна политика на ЕС унгарският премиер Виктор Орбан ще продължи да подхранва погрешната си теза, че Брюксел иска да наводни страната с мюсюлмани с цел "подмяна на населението". Десните ще продължат да твърдят подобни глупости из цяла Европа: от Алтернатива за Германия, през Партията на свободата в Австрия, до Консервативната народна партия в Естония.

Германският министър на вътрешните работи Хорст Зеехофер от ХСС, който - заради миграционната политика - предизвика в Германия истинска коалиционна криза миналото лято и обеща да има европейски решения, също се провали с гръм и трясък. И той не постигна нищо. До днес не съществува споразумение с италианското популистко правителство за репатриране на мигранти. Точно обратното: сега Италия заплашва да сложи край на Европейската спасителна мисия "София" в Средиземно море - против волята на Германия. А Зеехофер, от друга страна, не може да направи нищо, въпреки че през юли с радост стисна ръката на крайнодесния Салвини.

С празни ръце

Сега става изключително лесно да се говори за пълна изолация, граници, по-високи огради и стени. Крайно разделеният Европейски съюз не предлага никаква перспектива в миграционната политика. В същото време миграционната криза в момента е овладяна, съдейки по силно намалелия брой на пристигащите. ЕС обаче далеч не е готов да се справи с подобна ситуация, като тази от 2015 година. Европейците нямат готовност за следващата гражданска война, за следващата хуманитарна криза или новите мигранти, които бягат от последиците от климатичните изменения. Само единайсет седмици преди изборите за Европейски парламент това е абсолютен скандал. Така че не е нужно да се изненадваме, ако популистите и антиевропейците спечелят изборите.

Нови обещания ще има чак в края на годината, когато ще се обсъжда как ще се харчат средствата от фондовете на ЕС. Ще получат ли държавите, приемащи повече мигранти, повече пари, а тези, които отказват, ще бъдат ли наказани с по-малки дотации? Този спор има потенциал да парализира, а в най-лошия случай и напълно да разруши Европейския съюз.

Бернд Ригерт, Дойче Веле