Този ноември се навършват 3 години от събитията на Майдана в Киев, които промениха напълно Украйна.Каква е равносметката за подкрепата, която Европа дава за промените в Украйна? Според германския анализатор Густав Гресел от Европейския съвет за външна политика в Берлин - Европа и страните членки направиха грешки както в стратегията, така и в изпълнението на подкрепата си за Украйна. Те вложиха много енергия в Минския процес, който е в задънена улица, а успоредно с това не успяваха да подкрепят съществено независимостта на съдебната система.Густав Гресел представи визията си за реформите в Украйна по време на дискусия, организирана от офиса на съвета в София.Въпреки критиките и негативните заглавия процесът на реформа в Украйна, както и подкрепата на ЕС претърпяха сериозен напредък. Проблемът, който имаме е на политико-стратегическо равнище. Украйна отлагаше дълго време ключови реформи като тази в правосъдната система. Едва на 30 септември влязоха в сила първите промени в правосъдната система и това доведе до затруднение в реформите в много други сфери. Искам да окуража хората, че Украйна вече не е това, което беше и този процес е необратим. Европейците също бяха заети със собствените си проблеми – референдума за Брекзит, за да водят активна външна политика в тази посока, но въпреки това подкрепата по поетите ангажименти доведе до това в Украйна промяната да се получи. Густав Гресел, старши анализатор в Европейския съвет за външна политика, добави, че в някои европейски страни се наблюдава умора и поражение спрямо Украйна. Той препоръчва Минският процес да не отвлича вниманието от усилията за реформи. Гресел отговори на въпроса за критиките, че Европа е изоставила Украйна след Майдана и войната.

Има много обвинения и голяма част от тях са насочени към споразумението от Минск и преговорите по него, както и към войната в Източна Украйна. Тогава и от двете страни имаше проблеми в комуникацията, бяха допуснати сериозни грешки. Част от отговорността за това е на президента Петро Порошенко, защото реализирането на 12-те точки от мирния план започна по време на неговия мандат с обещанието за скорошен мир в Украйна, с популистки обещания, които доведоха до много горчивина и разочарование у самите украинци. Борис Тарасюк, заместник-председател на Комисията по външната политика във Върховната Рада на Украйна и бивш министър на външните работи, който беше специален гост на дискусията, също няма еднозначен отговор на въпроса достатъчна ли е подкрепата на Европа за реформите в неговата страна. Смятам, че Европейският съюз работи много, за да подкрепи реформите в Украйна и също така смятам, че правителството в Украйна трябва да работи още повече за успеха на тези реформи, но в същото време има и моменти, които показват, че ЕС не прави достатъчно за подкрепата на Украйна - имам предвид визовата либерализация на украинските граждани и по този въпрос смятам, че на нас ни е необходима по-силна поддръжка.

Тарасюк добави още:

От страна на украинското правителство имаше забавяне с изпълнение на критериите и също забавяне с приемането на законодателни актове, а от страна на Европейския съюз се поставяха нови и нови изисквания, което също не помага за визовата либерализация. Смятам, че това не е справедливо за Украйна, тъй като Украйна освободи от визите всички граждани от всички държави-членки на Европейския съюз през 2005 година.