Еднодневната визита на турския премиер Ахмет Давутоглу в съседна България изведе наяве няколко позабравени истини, пише турският в. "Дейли сабах", цитиран от БТА.

Първата е фактът, че няколко приятели на Турция са готови да покажат солидарност с нея в момент, когато тя преминава през криза с Русия, опитва да се справи с масивен приток на сирийски бежанци и се бори с терористи отцепници. Приятна изненада бе, че премиерът Давутоглу бе посрещнат на летището от посланиците на няколко мюсюлмански страни, включително Палестина, Алжир, Азербайджан и Катар. Това бе морален стимул за турската делегация, особено като се има предвид, че в момента България е разкъсвана между историческите си връзки с Москва и мястото си в западния съюз, в който участва и Турция.

За липсата на напредък в интеграцията й в ЕС, след като получи огромни средства, може да се съди по занемарения вид на столицата София, която меко казано прилича на турски град от 70-те, пише авторът на статията Илнур Чевик. Градът и България се нуждаят от сериозни подобрения във външния вид. Човек да се чуди какво са направили тези хора с милионите евро, които ЕС наля в страната. Българският колега на Давутоглу, Бойко Борисов, изглежда, се мъчи да внесе стабилност в страната, където хората започват да си задават въпроса какво е станало с всички тези евросредства.

Тайничко си знаем, че заради продължаващото руско влияние в София българите не са свръхентусиазирани да приемат Турция, но все пак двете натовски страни съюзници успяха да загърбят някои потенциални различия и да се заемат с въпроси, вариращи от заливането на България със сирийски мигранти до въпроса с голямата турска общност, живееща в тази страна, допълва Чевик.

Ясно е, че България има да извърви дълъг път, преди да стане икономически жизнен партньор в ЕС. Българите трябва да преодолеят психологическите окови, които ги връзват за агресивна Русия и да започнат да приемат висшите ценности на ЕС. Турция може активно да помогне в тази мисия. Турция може също така да помогне за поддържането на вътрешна стабилност сред турците и мюсюлманите в страната, казва в заключение авторът.