Ужасяващо е, че едно от най-лошите предвиждания за предстоящата година бе потвърдено толкова бързо и по такъв нехуманен начин. Същевременно на човек не е нужна специална способност да предвижда бъдещето, за да разбере защо това се случва на нас. Нищо не идва от небитието, пишех Семих Идиз във в. „Хюриет“.

Очернянето от ислямистите на новогодишните празненства, включващи пеене, танцуване и пиене, с други думи всички неща, които нормалните цивилизовани хора по света правят по този повод, помрачи и без това напрегнатата атмосфера в Турция. Малка група ултранационалистки ислямисти, облечени в традиционни дрехи, дори проведоха протест в град Айдън, като насочиха пистолет към един от тях, облечен като Дядо Коледа, в поза,напомняща за мафиотските екзекуции.

В Турция Дядо Коледа се свързва с Нова година, която за ултраконсерваторите е презиран християнски празник, празнуван от светските турци, които според техните твърдения отричат собствените си традиции.

Независимо от това, че групата бе малка, шокиращият протест в Айдън бе масово отразен, на което те несъмнено се надяваха. Безспорно е и това, че мнозина из цялата страна харесаха тази грозна проява.

Налице е и примерът с футболен рефер от град Кютахия, който злорадства в туитър след касапницата в „Рейна“, че „Дядо Коледа невинаги идва с подаръци“. Той явно имаше предвид първоначалните информации, че убиецът в „Рейна“ е пристигнал облечен като Дядо Коледа. Това твърдение по-късно бе отречено от премиера Бинали Йълдъръм. Турската футболна федерация задвижи процедура срещу рефера.

Всичко това не означава, че тези окаяни прояви на омраза и нетолерантност от турските ултраконсервативни среди са причина за атаката срещу „Рейна“.

Касапницата със сигурност има по-голямо отношение към турската военна интервенция в Сирия срещу „Ислямска държава“. Независимо от това тези прояви на омраза отразяват къде стоим днес по отношение на загубата на нормалност в Турция и как някои хора се чувстват насърчени от случващото се в страната.

Певецът Франк Синатра заяви някога пред аудитория, препълнена с бели студенти, когато протестите за граждански права в САЩ бяха в разгара си, че „нито едно дете по природа не е нетолерантно.

Нетолерантността е една от малкото форми на невежеството, която трябва да бъде култивирана“.

Няма по-добър пример за страна, в която тази мисъл да е по-вярна, отколкото в днешна Турция. Иронията е, че това е също страна, в която ислямистите се оплакват ден и нощ от ислямофобия и нетолерантност към мюсюлманите в Европа. Те бързо сочат към двойните стандарти на другите, но са напълно слепи за собствените си недостатъци в това отношение.

Също така е под въпрос дали правителството, което в крайна сметка е ислямистко, прави достатъчно, за да се бори с тази нетолерантност и омраза, която опасно увеличава социалното напрежение и разделението в страната.

Мнозина питат в този контекст, било то правилно или грешно, дали този пропуск в мерките за сигурност в „Рейна“, макар да бе очевидно, че клубът ще бъде препълнен със стотици хора, е по някакъв начин свързан с неприкритата неприязън на правителството към светския начин на живот.

Турция днес е една страна, която е във война със себе си. За да покаже тя истинска национална солидарност пред лицето на подобни атаки, трябва да има правителство, изпълнено с истински демократичен дух. Само такова правителство може да достигне до всички сегменти на обществото без дискриминация и да обедини нацията, за да разгроми истинските врагове на народа.

Страна, която е толкова разединена, колкото Турция, не може да се надява, че ще решава такъв вид проблеми като тези, които тя все повече среща. Може само да продължи да се спуска по спиралата надолу.