Европейският съюз определи 10 приоритета за 2016 г. Трябва да бъдат създадени/реализирани: 1. Нов тласък за работни места, растеж и инвестиции (включително положението на работещите родители). 2.Свързан цифров единен пазар. 3.Гъвкав енергиен съюз с политика, ориентирана по отношение изменението на климата (за да бъде зададен пакет за енергиен съюз). 4. По-дълбок и по-справедлив вътрешен пазар (включително пакет за мобилността на работната сила). 5. По-дълбок и по-справедлив икономически и паричен съюз (завършване на банковия съюз). 6. Разумно и балансирано споразумение за свободна търговия със САЩ. 7.Пространство на правосъдие и основни права (изпълнение на Европейската програма в областта на сигурността). 8.Нова миграционна политика (включваща пакет за управление на границите). 9.Засилване на ролята като глобален играч (да допринесе за глобалната си стратегия). 10.Съюз на демократични промени (прозрачност и отчетност на бюрокрацията в ЕС).

Изброяването на тези приоритети на ЕС показва разликата в задачите и целите между ЕС и Близкия изток. В много страни от Близкия изток сигурността е почти единствената точка в дневния ред. В някои части на засегнатите от гражданска война страни като Сирия, Ирак и Йемен става дума за повече от сигурност – става дума за първичен инстинкт за оцеляване. Никакво бюджетно планиране за следващите няколко години, без планове за работещи родители, без свързан цифров единен пазар и без управление на изчезващите граници. Само оцеляване. Дори и в други страни от региона – от Израел до Иран, от Египет до саудитска Арабия – сигурността като цяло е основна грижа. Не е изненадващо, че една от основните грижи за ЕС и един от неговите десет приоритета е миграционната политика и управлението на границите. Никой не може да обвинява хората за миграцията им и техните опити да измъкнат от почти сигурна смърт членовете на семействата си и самите себе си.

Също така не е изненада, че тези отчаяни бежанци, измъкващи се от обхванати от войни населени с мюсюлмани страни, се опитват да направят крайна цел на пътуванията си страни от ЕС – не Саудитска Арабия или Иран, например. С изключение на Турция (и, в някаква степен, Йордания) имигрантите се опитват да намерят нов дом не в управляваните от теокрации мюсюлмански страни, а в държави от ЕС, не защото вторите са населени предимно от християни, а защото те са управлявани от демокрации и върховенството на закона работи по-добре там. С такова разминаване между „горещия“ дневен ред в Близкия изток и „студения“ в ЕС, разделителни линии са почти неизбежни. Това идва под формата на ново поколение терористи, създадени от Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ) като страничен продукт на гражданската война в Сирия, проклятие на пропастта между дневния ред в два съседни свята.

Ето защо публичните тържества за Нова година в Брюксел се проведоха под закрилата на войници, а в Мюнхен имаше извънредно положение в първия ден на 2016. А приклещена между Европа и Близкия изток е Турция. Турският дневен ред е смесица от два свята. В части на населените предимно от кюрди райони близо до сирийската, иракската и иранската граници, основната грижа е сигурността, което постепенно се превръща в главна грижа в големите градове на западна Турция. Хората не се тълпят на обществени места, както правеха в предишни години, поради опасения от възможни терористични актове на поставената извън закона Работническа партия на Кюрдистан (ПКК) или ИДИЛ. Само ден преди новогодишния празник двама привърженици на ИДИЛ бяха арестувани д експлозиви в Анкара, където на 10 октомври миналата година ИДИЛ извърши най-смъртоносната си атака в Турция, при която бяха убити 103 души.

Сирийският конфликт отключи основен конфликт с Русия, най-големия енергиен доставчик на Турция. Но Турция трябва да поддържа своя икономически растеж, за да подхранва младата си и образована работна сила. Поради което трябва да бъдат намерени нови пазари като компенсация за тези, които Анкара загуби в Близкия изток и Русия.

Турция трябва да подобри качеството на своята демокрация не само за да осигури по-добър живот на своите граждани, но и за осигуряване на по-добра среда за чуждестранните инвеститори, които също се оплакват от съдебната система. Управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) и основната опозиционна Републиканска народна партия (РНП) – взети заедно те представляват 75% от гласоподавателите – се споразумяха за необходимостта от по-демократична конституция. Това е една от основните точки от политическия дневен ред на Турция за 2016 г.

Дневният ред на президента Ердоган има важен нюанс. Той също иска конституционна промяна, но за него приоритет е преминаването от сегашната турска парламентарна система към президентска с по-големи правомощия в изпълнителната власт и по-слаба система от проверки и баланси, без ясно очертани линии между правосъдната и изпълнителната власт. Поне през първата половина от тази година този дебат ще определя политическия дневен ред в Tурция като мост между Близкия изток и ЕС.

Коментарът на Мурат Йеткин е публикуван във в. „Хюриет“ и е цитиран от БГНЕС.