Убийството на саудитския журналист Джамал Кашоги в консулството на Саудитска Арабия в Истанбул едва ли ще възпре възхода във властта на принца престолонаследник Мохамед бин Салман, но може да нанесе непоправими вреди на отношенията със западните правителства и компании и потенциално да застраши амбициозните му планове за реформи.

Възмущението на международната общност от убийството на Кашоги при неизяснени докрай обстоятелства беляза най-сериозната криза за 33-годишния принц, чието бързо издигане вече бе помрачено от катастрофалната война в Йемен и безразборните арести на саудитски бизнесмени и активисти, пише Асошиейтед прес.

Принцът се надяваше, че ще привлече подкрепа от целия свят за усилията да реформира зависимата от петрола икономика на Саудитска Арабия, но сега срещу кралството е възможно да бъдат въведени санкции заради убийството на Кашоги. Саудитска Арабия заплаши да отвърне на евентуални наказателни мерки, но според анализатори, ако тя използва основното си оръжие (производството на петрол), това може да се обърне срещу нея и да затрудни още повече постигането на икономическите цели на принца.

Високопоставени и близки на принца помощници бяха уволнени във връзка с убийството на Кашоги, а 18 заподозрени бяха арестувани. Принцът обаче, закрилян от 82-годишния си баща крал Салман, бе назначен за председател на комисия за реформиране на саудитските разузнавателни служби - знак, че той ще остане престолонаследник.

Всяко пряко противопоставяне срещу наследяването на трона от принц Мохамед "може да има цялостно дестабилизиращ ефект за кралството. Тъй като той е млад и много близък с баща си, има възможност поведението му да бъде обуздано чрез влиянието на баща му и други хора по света", твърди Синсия Бианко, анализатор от лондонския Център за изследване на страните от Персийския залив.

Това е възможно само докато крал Салман е на власт. В случай, че принц Мохамед седне на трона, управлението му може да продължи десетилетия, по-дълго от това на която и да е друга кралска особа от основаването на Саудитска Арабия през 1932 г., включително и това на първия саудитски крал Абдул Азиз Ас Сауд.

Обявените от кралството уволнения и арести изглеждат поне като признание от кралското семейство колко сериозна е кризата.

Най-голямата грижа на саудитците са САЩ, техен ключов военен съюзник срещу вечния враг Иран и основен източник на чуждестранни инвестиции, от които Рияд се нуждае, за да реформира икономиката си. Остра американска реакция може да насърчи други западни страни да сторят същото и така кризата да се задълбочи.

Президентът Доналд Тръмп до този момент изпраща смесени сигнали, обещава "сурово наказание" заради убийството на коментатора на "Вашингтон пост", но казва също, че не иска да застраши сделката за продажба на оръжия на Саудитска Арабия.

Дори и саудитците да задържат Тръмп на своя страна, на тях може да им бъде потърсена сметка от американския Конгрес, където и републиканците, и демократите изразиха възмущение от убийството. Някои предложиха да бъде използван законът "Магнитски", който предвижда налагане на забрани за влизане в САЩ и санкции срещу хора, извършили нарушения на човешките права или замесени в значителна корупция.

Саудитска Арабия заплаши миналата седмица да предприеме "по-сериозни действия", ако й бъдат наложени санкции. Въпреки че никой саудитски представител не обясни какво биха включвали подобни действия, главният директор на притежаван от саудитската държава сателитен новинарски канал намекна, че става дума за използване на петролната индустрия на кралството като оръжие.

БТА