Украинската криза стигна до границите на Финландия

Финландия смята да разположи край границите с Русия подразделения за бързо реагиране, съобщи авторитетното американско издание "Дифенс нюз", като се позова на финландския министър на отбраната Юси Нинистьо. Информацията бе цитирана в много руски и чуждестранни медии. Нинистьо мотивира тази стъпка с необходимост да се повиши бойната готовност на войските заради събитията в Източна Украйна.

Същевременно командването на финландските въоръжени сили поясни, че става дума за реорганизация в съществуващи вече части и никой няма намерение специално да ги прехвърля на границата с Русия.

"Въпросът е да се повиши готовността на резервистите за оперативно разгръщане при нужда. Това е част от нашия реформен план за въоръжените сили", заявиха за "Комерсант" служители на военното командване. 

Те добавиха, че проблемът да се намали времето за реагиране при кризи е актуален за армиите на много страни. Доказва го по-специално създаването на сили за бързо реагиране на НАТО през 2014 г. и разширяването им - на срещата си през февруари в Брюксел министрите на отбраната от алианса решиха да удвоят състава на тези сили до 30 000 души.

Финландия не членува в НАТО; от началото на украинската криза обаче видимо засили сътрудничеството си с пакта. С по-бързо темпо тръгна и военната реформа в страната. Според Фьодор Лукянов, оглавяващ (б. пр.: обществения Съвет за външна и отбранителна политика), събитията в Украйна са събудили стари фобии у финландците.

"Във Финландия страхът от Русия е съставна част на световъзприятието. И заради Гражданската война, и заради зимната война от 1939 г. Военното командване най-вероятно всъщност не вярва, че Русия може да нападне, но предпочита да вземе мерки отсега" - заяви за „Комерсант“ експертът. 

При всяко положение Москва приема болезнено политическия курс на финландските власти. 

"Напоследък постоянно виждаме недружелюбни действия от финландска страна", заяви за "Комерсант" първият заместник-председател на комисията на Държавната дума по отбраната Сергей Жигарев, като напомни, че неотдавна председателят на Думата Сергей Наришкин не бе допуснат да влезе в страната. По думите му съобщенията за формираните части за бързо реагиране "не спомагат за повече добър тон в европейската сигурност".