Райнхард Везер, Дойче веле

На критиката, която отправя ЕС, Румъния напоследък отговаря с контра обвинение: за брюкселските бюрократи и за някои европейски правителства напоследък било станало привичка да правят безпричинни отрицателни изявления за Румъния, само защото страната е от Източна Европа. Но тази румънска позиция си е чиста проба оправдание.

Правителството в Букурещ изцяло си е заслужило острите думи, които идваха от Брюксел през всичките тези последни седмици преди старта на румънското европредседателство. Действията на управляващите в Букурещ вече от две години се прикриват зад паравана на съдебната реформа, но всъщност имат за цел да опазят от затвор обвинявани в корупция ръководни политици от собствените им партии. Ако те наистина постигнат тази цел, правовата държава в Румъния ще се превърне в развалина.

Междувременно румънското правителство настрои своите контра обвинения на същата струна, на която вече отдавна свирят и в други държави: както е известно, в Унгария и в Полша непрекъснатите сблъсъци с Брюксел се представят като стремеж към „еманципация на Източна Европа". Усещането, че си втора ръка член на ЕС всъщност е обхванало не само кръга на заклетите евроскептици, които управляват в тези две страни. Навсякъде в Източна Европа хората редовно се оплакват, че международните концерни им пробутвали шоколад, крем за ръце или перилни препарати с по-лошо качество, отколкото на по-заможните купувачи на Запад. Нима вътре в ЕС наистина възниква нов конфликт Изток-Запад? И дали пък, след като на запад Великобритания е на път да се отцепи, сега и на изток няма да се появят други отцепници?

Като учител с ученик: Брюксел и Източна Европа

Не, популизмът и национализмът не са някакви източноевропейски особености, те виреят от доста време твърде добре и в старите членки на ЕС. Но в Източна Европа за тях има няколко допълнителни благоприятни условия. Преди приемането на тези държави в ЕС, между тях и Брюксел се беше изградило едно взаимодействие като между ученик и учител: Еврокомисията даваше различните реформи за домашно упражнение и после оценяваше резултатите.

Тази нездрава йерархия и до днес се усеща във взаимоотношенията, които междувременно уж вече са равноправни. Усеща се както в някои изявления на западноевропейски политици, така и в реакциите на средно- и източноевропейците, които поради своя исторически опит са особено чувствителни към опитите за външен диктат. А тази чувствителност може много лесно да се инструментализира за политически цели.

В момента румънското правителство демонтира правовата държава, а реториката му става все по-необуздана: всичко това подкопава самите основи на демокрацията. Значителна част от румънското общество реагира с бурен протест. Но румънското правителство дойде на власт в резултат на свободни избори – точно, както правителствата в Полша и Унгария, които вече от доста време са поели по същия път. Социалдемократическата (само на думи) партия ПСД в Румъния спечели благодарение на същите настроения, които доведоха до популистките сътресения и в Западна Европа. С тази разлика обаче, че обществените противоречия в Румъния (както и другаде в Източна Европа) са много по-силни.

Какво остана от надеждите?

След края на комунизма преди близо 30 години тези страни успешно осъществяват трудните реформи по пътя към пазарната икономика и демокрацията – или поне така се казва това на обичайния политически жаргон. То не е и съвсем заблуждаващо, защото, реалните успехи са видими навсякъде – просто много хора по различни причини възприемат този жаргон като фалшив. В техния всекидневен живот въпросната политика се усеща като един непрестанен стрес-тест: Колко промени е в състояние трайно да понесе обществото? Първоначално всичко се съпътстваше от големи надежди: Веднъж да влезем в ЕС – и нещата ще тръгнат към по-добро. След присъединяването обаче се отвори не хоризонтът на един по-добър живот, а едно безкрайно ново пространство, където вече не се забелязва никаква ясна цел.

Румъния е една дълбоко раздвоена страна. Най-ясно личи разделителната линия между онези обикновено добре образовани хора в градовете, демонстриращи срещу правителството, за което корупцията е политическо всекидневие – и избирателите в селата и в малките градове. За тези избиратели съществува една-единствена социална подсигуровка: За тях е важно различните клиентелистки схеми (които са възникнали на техен гръб) все пак да оцелеят, за да капне нещо и надолу, до тях самите.

Днешна Румъния се намира в това състояние не само поради процесите, протекли в историята и в обществото, не. Тя е симптом за състоянието на ЕС, чиято притегателна сила и свързаните с нея ценности постепенно отслабват. Преди шест години посткомунистите вече направиха един брутален опит да вземат на абордаж румънската държава, но под натиска на Брюксел бързо бяха принудени да отстъпят. Днес обаче всички предупреждения, идващи откъм Брюксел, предизвикват единствено словесни контраудари. Защото опитът на Полша и на Унгария показа, че това дава резултат. И все пак: не всичко е в толкова черни краски. Сред румънското население ЕС все още се радва на висок авторитет, много по-висок от националните му институции. Между другото, и по това Румъния си прилича с много други източноевропейски страни, членуващи в ЕС.