"Какво може да очаква Македония от завръщането на Бойко Борисов като премиер на България, след като миналата година подаде оставка заради силните протести в страната. Беше ли това достатъчно дълъг период, така че премиерът, за когото в България някои казват, че сутрин говори едно, на обяд – друго, а вечер – трето, да забрави какво заявяваше за спора с Македония. Какво означаваше неговото посещение в Скопие непосредствено преди оставката и срещата му с македонския премиер Никола Груевски, от която произтекоха само положителни очаквания", пита днес  Слободанка Йовановска в македонският „Утрински весник“. 

В новата коалиция влезе и Патриотичният фронт, част от който е и ВМРО на Красимир Каракачанов, който има по-консервативно или по-носталгично отношение към Македония. Сигурен съм, че в преговорите новото правителство още по-категорично ще настоява Скопие да се откаже от несъществуващото "национално малцинство" в България, тъй като в един момент това може да представлява териториална претенция. 

На това мнение е и Георги Спасов, бивш посланик на Македония в България. По думите му за Македония е добре, че в България е сформирано правителство, с което ще продължат преговорите, че начело на кабинета е Борисов и особено това, че след срещата си с македонския премиер Груевски Борисов заяви, че са "договорили условия за договора, приемливи и за двете страни" и добавя, че "Македония няма да търпи повече блокади от България в евроинтеграцията". 

"Въпросът е сега дали той изобщо ще бъде в състояние да реализира тези свои обещания от позицията на премиер на новото правителство с 84 от общо 240 депутати в новото Народно Събрание", коментира Спасов.

Според Спасов, на Бойко Борисов ще му бъде трудно да ратифицира евентуално постигнат договор с Македония. 

"Проблемът е и че отношенията с Македония сега не са най-големият проблем на България. Новото правителство трябва да се справи с банковата криза, с осигуряването на енергийната независимост от Русия, с натиска от нея и с корупцията в условията на силно вътрешно политическо разделение и конфронтация", казва Спасов. 

"В интерес на Македония е Борисов да си спази думата и да бъде подписан договор за добросъседство, особено ако е вярно, че са договорени условията, които все още не са известни на македонската общественост", казва Спасов. 

"Когато дойде неочаквано в Скопие преди оставката си през февруари 2013 г., Борисов заяви, че срещата е била идеална", пише „Утрински весник“. 

През юли същата година след срещата на Груевски с Орешарски Борисов заяви, че ревизирането на българската позиция за членството на Македония в ЕС е опасно и вредно за националните интереси на България. 

"Връщането към политиката на компромиси и отстъпки няма да допринесе за по-големи права на хората, които са се декларирали като български граждани в Македония, нито ще спре езика на омразата, нито ще доведе до отказ от националните, етническите и допълнително териториални претенции и в заключение София трябва безусловно да подкрепи евроинтеграцията на Македония, но не за сметка на националните интереси на България", цитира македонското издание Борисов. 

"Оди па го разбери", възкликва Йовановска.

Изданието посочва още, че по времето на Борисов – през декември 2012 г., България за първи път наложи вето върху препоръката за преговори с ЕС, така че е възможно Борисов да премисли още веднъж.

Както премисли и президентът Росен Плевнелиев след изявлението си, че София не иска нищо повече от това от македонска страна да се приеме старата Декларация за добросъседство, след което македонският президент Георге Иванов експресно предложи да замине за София и да сложи подпис под договора.

Оттогава от София идва само мълчание и положителни очаквания от македонския шеф на дипломацията Никола Попоски, че разговорите с България вървят в положителна насока и само дето не сме се споразумели за договора, какъвто обаче все още няма.