Под заглавие "Ужасът преди обезглавянето" в. "Ню Йорк таймс" публикува пространен репортаж, посветен на западните заложници, които са били в ръцете на ислямистите в Сирия.

Репортажът е плод на тримесечни проучвания и за него много е допринесъл 19-годишният белгиец Йейоен Бонтинк.

Той приел исляма, отишъл на джихад в Сирия, после се разочаровал и бил заподозрян от командирите си, че е западен шпионин и накрая бил пратен в същия затвор, в който били много западни заложници. Бонтинк прекарал известно време в една и съща килия с няколко от обезглавените от "Ислямска държава" американски и британски заложници.

За репортажа са допринесли и разкази на освободени заложници, сред които 37-годишния полски журналист Марчин Судер.

Репортажът започва с отвличането на 22 ноември 2012 г. на американския журналист Джеймс Фоули и на британския му колега Джон Кантли, работели съответно като журналист на свободна практика за Франс прес и в. "Глоубал пост" и като фоторепортер за британски издания. Двамата бяха отвлечени заедно в района на град Бинеш, близо до границата с Турция.

Двамата били на път за границата, но спрели в интернет кафене, за да пратят последните информации, с които разполагали.

Били похитени малко след като напуснали кафенето, а техният местен преводач оставен край пътя. Именно в района на град Бинеш Джон Кантли вече е бил похищаван в миналото.

Две години преди 22 ноември 2012 г. той бил отвлечен за кратко две години преди това. Той дори успял да избяга от похитителите си, но отново бил заловен, след като те открили огън по него. После бил пуснат на свобода благодарение на намесата на умерени сирийски бунтовници.

По същия сценарий в следващите 14 месеца в Сирия най-малко 23 чужденци, повечето от които журналисти на свободна практика и хуманитарни работници, бяха отвлечени по една и съща схема. Сред тях имало 3 испански журналисти, един руснак и 4 френски журналисти.

Сред похитените били Питър Касиг, ветеран от войната в Ирак, основал хуманитарна организация за доставки на медицинско оборудване за бедстващите сирийци, британският таксиметров шофьор и хуманитарен работник Алан Хенинг, американският журналист на свободна практика Стивън Сотлоф и британският хуманитарен работник Дейвид Хейнс.

Заложниците били подлагани на разпити, за да се научи дали имат военно минало. Били измъчвани. Първоначално похитителите им били от бунтовническата групировка Джебхад ан Нусра, свързана с Ал Каида. Тогава ги охранявали именно трима англоговорящи джихадисти, наречени Бийтълс, които изпитвали задоволство да мъчат заложниците, разказва бившият белгийски джихадист Бонтинк.

После заложниците били предадени на групировка наречена Муджахидинска шура, оглавявана от френскоговорящи джихадисти. Заложниците били местени поне три пъти, преди да бъдат пратени в затвор, разположен под педиатричната клиника в сирийския град Алепо.

През този период много заложници приели исляма, за да избегнат мъченията, но останали верни на истинската си религия. Джеймс Фоули обаче бил силно впечатлен от исляма и когато го приел, той бил искрен. Когато получил от охранителите си английска версия на Корана, той не я прелиствал като останалите заложници, а четял цели часове и с това спечелил симпатиите на надзирателите.

Това му осигурило по-добро отношение, той не бил тормозен и не бил приковаван с белезници към радиаторите като другите затворници.

По това време затворът, в който се намирали Фоули, Бонтинк и останалите, бил под командването на холандски джихадист. Той разказал на Бонтинк, че има два плана за заложниците - да бъдат поставени под домашен арест или да бъдат пратени в джихадистки тренировъчен лагер.

За откуп не ставало дума. Един ден надзирателите дори донесли на заложниците като подарък шоколади. По това време Бонтинк бил пуснат от затвора и обещал на Фоули, че ще се обади на родителите му. Към януари 2014 г. положението на заложниците се променило. В килия от 20 квадратни метра били натъпкани поне 19 заложници.

Четири жени имало в съседна килия. Затворниците били приковани с белезници един за друг, а надзиратели им били отново джихадистите с прякора Бийтълс.

В репортажа се посочва, че точно тогава започнал да се прилага и план за получаване на откупи за заложниците, като те били разделени в две групи в зависимост от това дали правителствата на техните страни изглеждали повече или по-малко склонни да платят сумите.

По това време заложниците преживели и най-жестоките мъчения, като мними екзекуции, побоища и симулация на давене. Най-сурово било отношението към британците и американците. Най-бързо протекли преговорите на джихадистите с испанските власти и първият испански заложник бил пуснат през март след само 6 месеца в плен. После за преговори били подготвени и френските заложници, заставени да снимат видеозаписи, в които джихадистите отправяли сериозни заплахи.

През пролетта заложниците били преместени от затвора под болницата в Алепо в столицата на провъзгласения от групировката "Ислямска държава" халифат - сирийския град Ракка. Новият им затвор бил в сграда до петролна рафинерия. Там заложниците били разделени по пол.

Преговорите за испанските заложници приключили и джихадистите получили първи транш от парите, но открили, че банкнотите били повредени и това много възмутило терористите. През април почти половината от западните заложници били освободени, но нямало напредък по искането на джихадистите за откуп за британските и американските заложници.

Тогава джихадисти се опитали да водят преговори и с Русия за руския журналист Сергей Горбунов, но преговорите приключили с неуспех и журналистът бил застрелян. Кадри на трупа били показани на останалите заложници, за да видят какво ги чака, ако техните страни не платят откуп. На 27 май някои от малкото останали западни заложници разбрали какво е да са от различни националности.

Отвлечени заедно хора били освободени заедно, но не и двойка хуманитарни служители на френската организация Агенция за техническо сътрудничество и развитие.

Италианският служител Федерико Мотка бил освободен, след като според джихадистите, Рим платил откуп - нещо, което Рим отрича. Неговият британски колега Дейвид Хейнс обаче останал в плен.

В периода март - юни 15 заложници бяха освободени за откупи, възлизащи над 2 милиона евро, разказват бивши заложници. Последен бил пуснат датският фотограф Даниел Рей-Отосен, чието семейство платило многомилионен откуп в евро.

Останали 7 заложници, от които 4-ма американци и 3-ма британци. Правителствата им отказали да платят откупите. Фоули, Сотлоф, Хейнс и Хенинг бяха екзекутирани от август до октомври. От първоначалната група от 23-ма заложници останали едва двама американци - Касиг и неназована жена и британецът Джон Кантли.
Източник: БТА