"Референдум, който се провежда в присъствието на военни и хиляди автомати не е съвсем референдум, не е съвсем свободно изказване на мнението. Това, че присъстващите наблюдатели бяха недотам признати структури говори за това, че не сме сигурни съвсем как точно е минало и гласуването и какъв е точно процентът", коментира за БНР украинският журналист от български произход Владислав Будников, съавтор на интернет изданието "Украйна днес" по повод годишнината от референдума за присъединяване на полуостров Крим към Руската федерация.
"Наскоро един кримски сайт проведе анкета, в която са гласували 4000 души. Въпросът беше дали и как биха гласували, ако можеха да се върнат година назад. 60% са изразили, че биха искали да останат в Украйна. 19% - че биха искали да отидат в Крим", каза още журналистът.
"По въпроса доколко хората са искали и какво са искали от това присъединяване, сравнявайки живота тогава в корумпираната и изядена от всякакви видове престъпления на властите Украйна с една сравнително стабилна за онзи период Русия, естествено беше много хора да гледат, да сравняват и да кажат: "Там е по-добре".
Голям брой от тези, които наистина са искали да ходят в Русия са хора или на възраст, които вече са на пении, или други категории лица – държавни служители, чиновници и т.н, които наистина в онзи период получаваха доста по-добри заплати и доходи в Русия, отколкото в Украйна", смята Будников.
"Що се отнася до хората, които и в България и в Западна Европа, дори в самата Украйна, които оправдават тази постъпка… ами Русия е много богата държава, с много ресурси, които за жалост не са разпределени между обикновените хора.
Много руски корпорации имат медии в чужбина. Вчера се разбра, че една от българските медии става собственост на американска фирма, която всъщност е на руски собственик", коментира Будников.
"За мен Русия, може би от Абхазия, започна да тества НАТО на якост – доколко ще издържи провокациите. В Крим всичко започна от "зелените човечета" или както ги нарече Русия "вежливите хора", след това започнаха да се появяват автомати, след това – реактивните системи, започнаха да се превземат все повече и повече територии. След това започнаха да се появяват руските самолети във въздушното пространство на Литва, след това чак на Испания, Португалия и Ирландия. За мен всичко това е тестване докога и колко.
Според мен, една от целите в момента на Русия е да разбере доколко НАТО наистина би изпълнило член 5 на договора си за колективната сигурност. Имахме не един случая в Украйна на "заблудили се" руски танкове, които случайно се объркали и попаднали на територията на Украйна. Не бих се учудил да се появят такива "заблудили се“ някъде в Балтика или в Полша, като никой не очаква, че заради 1,2 или 5 заблудили се танка НАТО ще тръгне да прави трета световна война. Така че тестването ще продължи до един известен момент", смята журналистът.
Още от Свят
Джонсън: Всяко прекратяване на огъня в Украйна трябва да включва европейска мироопазваща мисия
След победата на Доналд Тръмп на изборите през 2024 г. световните лидери се подготвят за рязка промяна в политиката на САЩ по отношение на Украйна
Австралия: Забрана на социалните мрежи за лица под 16 години, Tik Tok: разочаровани сме
Фирмите за социални медии, които са заплашени от глоби в размер до 50 млн. австралийски долара (32,5 млн. щатски долара) за неспазване на изискванията, определиха закона като „неясен“, „проблемен“ и „прибързан“
Полицията стреля с гумени куршуми и сълзотворен газ срещу протестиращите в Грузия
Демонстрантите издигнаха барикади и ги подпалиха, а местните медии съобщиха, че няколко протестиращи и журналисти са били арестувани