В Гърция парите свършват, а реформите се отлагат

Финансовите министри от еврозоната няма да поставят краен срок на Гърция за реформите, които Атина трябва да приложи срещу поредния транш финансиране от Брюксел. Това стана ясно на фона на коментари на източници от ЕС, според които няма вероятност преговорите да приключат с успешна сделка по време на срещата на еврогрупата в Рига в края на тази седмица, пише Дневник.

Председателят на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер заяви, че Гърция трябва да положи повече усилия да сключи сделка с кредиторите си и предупреди, че преговорите не са напреднали достатъчно, за да бъде намерено бързо решение.

"Има някакво раздвижване при действията и ангажимента от страна на правителството, но сме доста далече от какъвто и да е сигнал за скорошни резултати", заявяват източници пред "Ройтерс".

Председателят на еврогрупата Йерун Дейселблум също се включи с коментар по гръцката тема, като заяви, че очаква споразумението да бъде сключено през идните седмици и че е в интереса на Гърция страната да остане член на валутния съюз.

"Ако Гърция излезе от еврозоната, ще има много опасна нестабилност. Както в интереса на Гърция, така и на цялата еврозона е това да бъде избегнато. Парите започват да се изчерпват", предупреди Дийселблум, цитиран от Guardian.

Финансовите министри на страните членки на валутния съюз очакват списъкът с реформи в петък. Според предходните планове, ако реформите са задоволителни за кредиторите, Атина ще успее да получи 7.2 милиарда евро, преди да изплати поредната сума по заемите си на 12 май.

Перспективите за благоприятен сценарий обаче не са големи – пакетът с реформи надали ще бъде готов в посочения срок. Освен това през последните седмици Гърция не е предоставила изискваната от нея финансова информация, както и не е посочила ясно какви реформи планира да приложи.

Премиерът Алексис Ципрас ще се срещне с канцлера на Германия Ангела Меркел на срещата на върха, посветена на имиграцията в четвъртък, където се очаква да бъде обсъдена и безизходицата с финансирането на Атина.

Според източници на New York Times Европейската централна банка (ЕЦБ) тази седмица е започнала да изисква стойността на обезпечението, което гръцките банки гарантират на гръцката централна банка, да бъде редуцирана до 50% .

През последните три месеца най-големите банки на Гърция бяха принудени да заемат краткосрочни заеми с високи лихви от централната банка – т.нар. спешна помощ за ликвидност (ELA), защото ЕЦБ прецени, че е прекалено рисковано самата тя да разшири кредитната си линия към банките.

Банките, от своя страна, трябваше да гарантират адекватно обезпечение, за да получат тези заеми. Общата сума в момента е 74 милиарда евро, което е повече от половината от стойността на гръцките вътрешни депозити.