Руската неправителствена правозащитна организация "Мимориал" публикува на страницата си база данни за почти 40 000 служители на болшевишкия Народен комисариат за вътрешните работи (НКВД) от епохата на "Големия терор" на Йосиф Сталин.

Става дума за справочника "Кадрови състав на органите на държавната сигурност на СССР. 1935 - 1939г.", който през май бе издаден като компактдиск, пише "Дневник". На 23 ноември съдържанието му бе пуснато онлайн и в него има 39 950 имена. Към тях са добавени биографични справки и от други източници.

Това са практически всички, на които са присъдени специални награди и звания в системата на спецслужбите от въвеждането им през 1935г. до началото на 1941 г. Особено внимание обаче е отделено на периода 1935-1939г., като се изброяват номерата и датите за указите, с които са присъждани наградите, напускането на НКВД, сведения за заеманите до напускането постове.

Помолен да коментира нужно ли е да се публикуват такива списъци, говорителят на Кремъл каза, че това е "чувствителна тема", по която има най-различни мнения. "Очевидно, че тук мненията се разминават, има диаметрално противоположни гледни точки, а и едните, и другите се изказват доста аргументирано", каза Дмитрий Песков.

Пикът на репресиите, известен като Големият терор, се пада в 1937-1938 г., като са известни много документи, върху които стои забележка на Сталин "Убивайте още" и "Всички да се разстрелят". В някои дни той е одобрявал екзекуциите на над 3000 "врагове на народа".

Понеже архивите на бившия СССР са в значителна степен недостъпни за изследователи, има сериозно разминаване в данните за разстреляните. По общоприети данни за няколко месеца са били ликвидирани почти 682 хиляди души, но ако се добавят избитите в ГУЛАГ и по затвори, политзатворниците и екзекутираните по криминални обвинения (често "враговете на народа" са осъждани като обикновени престъпници), броят надхвърля 1 милион.

Това е и период на няколко вълни от чистки в компартията - през 1936-1939 г. са арестувани над 1.2 милиона души, или близо половината членове на ВКП (б). Според известния правозащитник Андрей Сахаров от тях на свобода са излезли само 50 000, около 600 000 са разстреляни, а останалите са измрели по концлагерите.

Акцията на "Мемориал" съвпада с медийното внимание към случая на Денис Карагодин, който след 5 години лично разследване и искане на документи от архивите установява кои са физическите екзекутори на прадядо му през 1938 г.

Дори да се оспори законността на разстрела, Карагодин не може да получи от съда признание, че това е било престъпление на болшевишкия режим, тъй като по закон има 15 години давност за извършване на убийство. Но ако подобни случаи зачестят, може да се оформи обществен натиск да няма давност за престъпленията на комунистическите репресивни органи.