Време е да се говори за пропуските в разузанаването

Над един милион души, наред с 40 президенти и премиери, дефилираха вчера по улиците на Париж в най-ярката демонстрация на солидарност срещу ислямския екстремизъм след нападенията от 11 септември, пише американският в. "Ню Йорк таймс".

В отговор на терористичните атаки, отнели живота на 17 души във Франция, приковали световното внимание, евреи, мюсюлмани, християни, атеисти и хора от всички раси, възрасти и политически течения се стекоха в центъра на Париж да призоват за мир и край на жестокия екстремизъм.

Невиждана върволица от милион и половина души извървя булевард "Волтер", за да покаже надмощието на единството и свободата на словото над фанатизма и терора. Участниците нарочно избраха да преминат по булеварда, носещ псевдонима на философа от френското Просвещение, който страстно защитава религиозната толерантност и свободата на словото, пише в. "Вашингтон пост".

Шествието бе толкова многобройно, може би най-голямото в историята на страната, че много участници не успяха дори да стигнат до мястото на срещата, Площада на републиката, отбеляза британския в. "Файненшъл таймс".

"Единни за свобода", е водещото заглавие в днешния брой на испанския в. "Паис", който цитира думите на френския президент Франсоа Оланд: "Днес Париж е столицата на света".

Въпреки че демонстрантите говорят за единство, съществуват притеснения заради токсичната комбинация от проблеми, които разкриха атентатите, включително екстремизма, растящ на родна почва, и все по-дългата ръка на "Ислямска държава", пише "Вашингтон пост". 

Освен това, след атаките Франция е изправена пред други предизвикателства - основно нарастващ антисемитизъм и опасността от това някой от крайнотодясното пространство да потърси отмъщение срещу мюсюлманската общност.

След ужасите от миналата седмица Оланд, който до този момент бе смятан от електората си за слаб и нерешителен, получи значителна политическа подкрепа. Той събра около себе си десетки световни лидери за вчерашното шествие, запази спокойствие и действа решително. Но никой не очаква това солидарно настроение да трае дълго - идните седмици той и неговото правителство със сигурност ще трябва да отговарят на болезнени въпроси за пропуските в разузнаването и сигурността и дали касапницата от миналата седмица е можело да бъде избегната, отбеляза "Ню Йорк таймс".

Оланд засили мъничко позициите си в тези ужасни няколко дни, но същото направиха Марин льо Пен и нейният крайнодесен "Национален фронт", който превърна заплахата от радикален ислям във Франция в център на своята политика. Дори преди атаките националистическият френски популизъм направи Льо Пен надежден претендент да заеме мястото на Оланд след изборите през 2017 г.

Събитията ще бъдат използвани и от други националистически и антиимигрантски движения в Европа, като започнем от британската ЮКИП, минем през партия "Шведски демократи" и стигнем до германското движение ПЕГИДА. Това е още една причина толкова много европейски лидери от традиционните партии да дойдат да покажат солидарност с Франция и Оланд, допълва "Ню Йорк таймс".