Алекс Алексиев, bulgariaanalytica.org

Коментирайки речта на Жан-Клод Юнкер миналата седмица за състоянието на Европейския съюз, обикновено сдържаният немски икономически седмичник, Wirtschafts Woche писа следното: “Днес председателят на Европейската Комисия направи страхотно изказване…изказване, пълно с големи безсмислици”. Кое накара това сериозно издание да използва такъв недипломатичен език, при положение, че Европейският Парламент бурно аплодира речта му? Надеждата, че все повече европейци осъзнават, че евтиният триумфализъм на ЕС и разгласяваните от Юнкер предписания са, в най-добрия случай неподходящи, а  в най-лошия – рецепта за катастрофа. 

В изказването му има много триумфализъм. „Попътният вятър отново издува платната на Европа” увери Юнкер аудиторията и подчерта, че ЕС е навлязъл „в петата година на икономическото си възстановяване” – нещо, в което малко уважавани икономисти вярват. Доказателство за това е, че Европейската Комисия показва растеж на БВП от 0,6% през второто тримесечие на годината в допълнение към 0,5% през първото. Впечатляващо, сравнено с 1,2% среден ръст за последните пет години и 0,37% ръст през 1995-2017 г., но твърде далеч от американския ръст от 3% през второто тримесечие на 2017 г. Всъщност, икономическата ситуация е далеч по-лоша, особено за южните съседи. Италия, най-голямата от тях, сега има по-нисък БВП, отколкото когато въвежда еврото през 1999 г. Младежката безработица в момента, а и в продължение на години е просто скандална като размер – 44,45% за Гърция, 38,6% за Испания, 35,5% за Италия и 23,45% дори за Франция. И това при банки на ръба на пропастта, с нула лихвени проценти, докато Централната банка изкупува десетки милиарди частни облигации с публични средства, в пълно противоречие с член 123 от Хартата на ЕС. Същевременно се поддържат „зомби банки” на изкуствено дишане за по-дълго време, гарантиращи и по-дългосрочна стагнация, както бе ситуацията в  Япония.
 
Докато крайно идеалистичният поглед върху реалността не е нещо необичайно за един политик, то икономическите му рецепти са погрешни и вредни. Той иска да вкара всички членки на ЕС в еврозоната във време, когато е пределно ясно, че това ще е напълно грешен ход. И ако има нужда от доказателства достатъчно е да се сравни тъжното състояние на Гърция, член на еврозоната с това на Полша, шампион на ЕС по растеж на БВП. Крайно време е европейските бюрократи да осъзнаят, че при огромните различия в икономическото развитие и качеството на управление в страните от ЕС премахването на изпитания и работещ механизъм на възстановяване на конкурентоспособността чрез девалвация на валутата е катастрофа. Малко вероятно е да се случи при Юнкер, а фактът, че нито едно правителство от ЕС не е подкрепило неговите възгледи към днешна дата звучи обещаващо.
 
Препоръките му в голямата си част са абсурдни, отбелязва Wirtschafts Woche, но по-интересно би било да се фокусираме върху традиционните приоритети на ЕС, на които бе отделено твърде малко внимание в обширното слово на Юнкер. Два заслужават да бъдат отбелязани – глобалното затопляне и миграцията. По първия  Юнкер е всичко друго, но не и словоохотлив. След “колапса на амбицията в САЩ”, каза той, “Европа ще гарантира, че отново ще направим планетата си велика.” Без да влиза в подробности, без въображение, без поетични отклонения. Ясно е защо. Очевидно Германия, която е водеща фигура по въпросите на глобалното затопляне, няма да изпълни тържествените си обещания за намаляване на емисиите на CO2 през 2020 г. и 2030 г. Впрочем, единственото нещо, което може да обещае, са по-големите емисии на CO2 от използването на лигнитни въглища.
 
Аналогично, Юнкер няма какво повече да каже за кризата с мигрантите, която заплашва да залее ЕС и да създаде постоянен разлом между Източна и Западна Европа, освен  безсмислено хвалене, че “бягащите от преследване могат да намерят убежище” в Европа. Това е твърде нечестно твърдение, защото с изключение на турците, бягащи от ислямисткото беззаконие на Ердоган, огромното мнозинство от мигрантите бягат от бедност, а не от преследване. Ако 720, 000 от тях са получили убежище, както твърди Юнкер, значи ЕС им е предоставил право на по-добър живот, което рано или късно ще има катастрофални последствия за стария континент.
 
Що се отнася до Жан-Клод Юнкер, той е последен  мандат Председател на Европейската Комисия и няма голямо желание за неговото оставане. Но той не е останал без възможности. По-рано тази година, след едно изказване на Тръмп, че други страни биха могли да последват Великобритания за излизане от ЕС, той заплаши да води кампания, за да накара Охайо и Тексас да се отделят от Съединените щати. Изглежда като цел, достойна за човек  като него с много таланти.