Критиците на Кремъл все още не могат да решат чия подкрепа е по-важна за тях - на "лявото" мнозинство или на "дясното" малцинство.

Трябва ли да се приватизират държавните корпорации? Как да се спре войната с Украйна? Трябва ли й на бъдеща демократична Русия министерство на културата? Участниците в поредния Форум на свободна Русия, завършил през този уикенд във Вилнюс, се опитаха да отговорят на тези въпроси. Което вече е добре, пише Константин Егерт от руската редакция на "Дойче веле".

Форумът, създаден през 2016 г. по инициатива на Гари Каспаров, е опит да се обединят опозиционните активисти, включително от руските региони, и да се изработи "пътна карта" за промените, които трябва да се случат в Русия след слизането от сцената на настоящия политически режим.

Дискусиите във Вилнюс, които всички, включително кремълската администрация, можеха да проследят на живо в интернет, са част от безкрайния спор как да се отговори на вечния руски въпрос - "Какво да се прави?". Първият вариант за отговор: отначало да се вземе властта в Русия, ако е нужно, дори със съдействието на сегашната джобна опозиция, като комунистите, а вече по-късно да се решава в детайли какво да се прави със страната.

Вторият вариант: да се води борба за властта с ясна програма за бъдещи действия и да се подбират внимателно съюзниците. Форумът на свободна Русия, който мнозина за по-лесно наричат "каспаровски", е замислен като платформа за обсъждане на втория вариант.

Тук с особено забележим скептицизъм се отнасят към онези активисти от опозицията, които влязоха в "минивластта", станали са депутати в местни органи на управлението или ръководители на местната власт. Във Вилнюс тази мисъл беше най-ясно изразена от един от новите участници - известния музикант Василий Шумов: "Време е да назовем нещата със собствените им имена - никакви избори в Русия няма. Това, което наричат избори е фикция". Според лидера на легендарната група "Център", да участваш в тях означава да помагаш на Кремъл и да си съучастник в лъжата. Публиката ентусиазирано аплодира думите на Шумов.

Като човек, който неведнъж през последните години наблюдава различни форуми на руската опозиция, стигнах до извода, че тя има няколко главни проблема. Колкото и да е парадоксално, не бих отнесъл към тях относителната малобройност на опонентите на Кремъл. И дори ако я бих отнесъл, тя далече не е на първо място. Малцинството е способно доста бързо да промени страната (както това вече се случи през 1917 и 1991 г., макар и с различни последствия). Предизвикателствата, пред които са изправени критиците на Путин, са от друго естество.

На първо място, конкуренцията, а понякога и взаимната нетърпимост между лидерите. На второ място, недоверието на местните "практици" и активисти към интелектуалците (особено столичните) и към онези, които по различни причини живеят в чужбина. На трето място, зациклянето върху обсъждането на настоящето за сметка на създаването на образа на бъдещето. Най-накрая, на четвърто място, почти пълното отсъствие на разбиране за това към кого да насочват своята агитация. Третата и четвъртата точки са особено важни, и са тясно свързани помежду си.

Ще дам конкретен пример: решението за повишаване на възрастта за пенсиониране, взето от Кремъл, предизвика спад на рейтинга на президента. Опозицията се радва на това. Когато преди няколко седмици попитах Иля Яшин дали смята, че в случай на идване на власт опозицията трябва да отмени решението на Путин, той отговори положително.

Струва ми се, че това е рискован път. Да, Путин обеща, че в неговия мандат няма да има повишаване на възрастта за пенсиониране. Да, той излъга очакванията на милиони. Но като се има предвид необратимото застаряване на Русия, той не можеше да не предприеме тази стъпка. Може би Путин направи това по-рано, отколкото би могъл, заради това, че трябват пари за войни, за издръжка на силовите структури и на държавните корпорации. Но сам по себе си указът за повишаване на възрастта за пенсиониране просто отразява реалността в Русия. И най-интересното е, че правителството на "прекрасната Русия на бъдещето" ще трябва да направи съвсем същото.

Част от опозицията, ще не ще, следва дневния ред на Путин и по същество се бори за вниманието на путинското мнозинство. Това мнозинство, както е прието да се смята, е основно с леви убеждения. Направено неотдавна допитване на Института за социология на руската академия за народно стопанство и държавна служба (РАНХиГС), предизвикало множество коментари, като че ли потвърждава това - 41 процента от гражданите искат да видят в страната нова лява партия, която би осигурила "социална справедливост".

Излиза сякаш путинското мнозинство не иска повече да бъде путинско и именно него се опитват да привлекат на своя страна "практиците" на опозицията. Това е много рискована стратегия. На първо място, тези хора ще трябва да дават неизпълними обещания, а на второ място, Путин, докато именно той стои в Кремъл и цената на петрола не е паднала до 10 долара за барел, разполага с много повече ресурси, за да си върне доверието на "своите" хора, отколкото опозицията, за привличането им на своя страна.

В същия доклада на РАНХиГС се съдържат данни, които значителна част от опозиционерите незнайно защо не е забелязала: цели 34 процента от гражданите мечтаят за дясна партия, която да поддържа дребния и среден бизнес, да подкрепя свободата на словото и правата на човека. Именно тези хора сега, след разгрома и дискредитирането на демократичните партии, са фактически лишени от каквото и да е политическо представителство. Точно те не чакат държавата да им даде нещо. Често те са готови да се справят изобщо без нея - "Само да не ни пречат!"

Във Вилнюс именно тази, по същество либертарианска позиция отстояваше предприемачът Евгений Чичваркин. Точно тези хора са готови да поемат отговорност, ако видят, че им имат доверие. И точно те ще могат да дадат едно рамо на новата власт, когато й се наложи, да кажем, да решава неизбежната и сложна задача за преструктуриране и приватизация на държавните корпорации. Точно те са най-добре подготвени да чуят друга, различна от кремълската, гледна точка за войната с Украйна - най-вече да признаят, че това е именно война.

Но този електорат ще поиска от опозицията отговорност и ясни планове за бъдещето. Да се говори колко е лошо всичко наоколо и да се обещава "отмяната на непопулярните мерки на Путин" явно не е достатъчно. Накрая противниците на сегашния режим трябва да демонстрират, че могат да изработят свой, напълно различен от кремълския, дневен ред, както и че искат и са готови да спечелят властта, мечтаят и да не знаят как да превърнат в реалност този дневен ред. И включително да решат, трябва ли й на Русия или не министерство на културата.