Ако над кварталната библиотека се вее европейският флаг, значи и тя получава средства от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР). В него се съдържат 200 млрд. евро - т.е. една пета от бюджета на ЕС за периода 2014-2020 година.

С отпусканите средства ЕС си поставя за цел да засили икономическото и социално сближаване между отделните европейски региони, подкрепяйки редица проекти: 50 милиона са заделени например за навлизането на широколентов интернет в гръцките селски райони, близо 60 милиона евро са предвидени за производството на самолетни части в португалския регион Алентежо или за нови трамвайни трасета в латвийската столица Рига.

Наличието на този европейски фонд е "израз на солидарността между европейците", казват от ЕК. И наистина: много от страните в Източна и Югоизточна Европа получават от фонда за регионално развитие значително повече средства, отколкото сами внасят, докато тенденцията при държавите с по-силна икономика е тъкмо обратната. Такъв е и случаят с Германия, която разполага с близо 11 млрд. евро по линия на ЕФРР, предназначени главно за научни проекти и подкрепа на бизнеса. В същото време страната внася около 30 млрд. евро в европейския бюджет.

Европейските средства не бива да заместват националното финансиране, а само да го допълват. ЕС по правило отпуска около половината от средствата по даден проект. А отпуснатите до момента пари трябва да бъдат усвоени до 2023 година, в противен случай се губи правото върху останалите средства от фонда. 

40 милиарда евро за Полша

Полша вече е раздала близо 82% от отпуснатите ѝ 40 милиарда евро. Това е страната, която  получава най-много европейски средства от държавите в Общността. Това се дължи предимно на факта, че повечето полски региони спадат към "по-слабо развитите" в ЕС: техният БВП е по-нисък от 75% от средното ниво за Общността. Подобни региони се финансират с предимство от ЕС - те получават близо 70% от средствата, необходими за даден проект.

Ползи от това извличат особено източноевропейските държави, в които има голям брой по-слабо развити региони. Тъй като Полша е най-голямата по територия, а и по население източноевропейска страна, тя получава и най-много пари. Европейските средства всъщност са предназначени не за цели държави, а за отделни региони. За Сицилия, например, в по-бедния италиански юг, са заделени 3 млрд. евро, също както и за Андалусия в Испания.

Средствата от ЕФРР са предназначени за финансиране на иновативни проекти, за стимулиране на малки и средни предприятия и за форсиране на отказа от фосилни енергии. ЕС особено подчертава последния аспект, за който са заделени общо една четвърт от всички средства, т.е. около 55 млрд. евро. Те отиват за финансирането на различни проекти - например за строежа на планираното метро в Солун (407 млн. евро  за периода 2014-2020), което трябва да намали движението на автомобили по улиците на града, за подобряване на водоснабдяването в Румъния, България или Хърватия, както и за почистването на вулканичните езера край Неапол (39 млн. евро).

Ползите за Полша са огромни

Полша, която иначе не е сред страните, провеждащи устойчива политика в защита на околната среда, инвестира 5,7 млрд. евро в проекти за намаляване на въглеродния двуокис в атмосферата на големите градове. По този показател страната се нарежда малко под средното ниво за ЕС.

Благодарение на отпусканите европейски средства, Полша отбелязва сериозен икономически разцвет от 2004 година насам - годината, в която страната се присъедини към ЕС. Този разцвет е стабилен и поради факта, че Полша извлича големи ползи от участието си в европейското пространство за свободна търговия, казва политоложката Ана Чепил от полския Форум за гражданско развитие.

В един доклад от края на 2017 Брюксел стига до извода, че благодарение на средствата от ЕФРР през 2023 година БВП на Полша ще е с 3,4% по-висок, отколкото би бил без европейските инвестиции. Подобен ефект би бил изключително забележителен, имайки предвид, че в периода 2005-2011 цялото европейско финансиране за Полша е създавало едва около половин процент прираст на БВП годишно, става ясно от данни на полското Министерство за регионално развитие.

Една четвърт от предвидените за Полша средства по линия на ЕФРР се вливат в транспортни и инфраструктурни проекти: за ремонт на ж.п. гари, строеж на релсов път, шосета и разширяване на обществения транспорт. "Това са областите, в които средният полски гражданин най-силно усеща ефекта от европейското финансиране", казва Ана Чепил. Чрез усъвършенстването на инфраструктурата в по-слабо развитите източни части на страната ефективно се намаляват регионалните различия.

Колко струва управлението на европейските пари?

Интересно е да се знае и какъв дял от парите по европейските структурни фондове отива за самите проекти и колко от тях се "изяждат" от административни разходи. Ново изследване на ЕС показва, че на един милион отпуснати средства се падат по около 22.600 евро за административни разходи - т.е. около 2% от цялата сума, а това не е много. Други институции, които управляват сериозни финансови средства - например Европейската банка за възстановяване и развитие - имат сходни административни разходи

В бюджетната рамка на ЕС за времето след 2021 ЕК планира 226 млрд. евро за ЕФРР - т.е. близо 10% повече, отколкото през настоящия бюджетен период. В кои сфери ще бъдат инвестирани тези средства ще зависи и от новия Европейски парламент, който гражданите на ЕС ще изберат в края на май 2019.

Кира Шахт, Дойче Веле