Зелен либерал е новият президент на Австрия

Според първите резултати независимият кандидат за президент на Австрия Александер ван дер Белен печели повторния вот в Австрия. За Ван дер Белен са гласували 53,26 на сто от избирателите, докато съперникът му представителят на крайнодясната и евроскептична Партия на свободата Норберт Хофер изостана и събра едва 46,74%.

Кампанията на независимия кандидат Александър ван дер Белен бе фокусирана върху обещанията му, че ще бъде президент на центъра и средната класа. След като той успя да влезе в двореца "Хофбург", ЕС ще очаква от Австрия приемственост, предвидимост и запазване на проевропейския курс. Ван дер Белен гласува във Виена като заяви, че тези избори ще определят "курса, по който ще тръгне Австрия". Европа трябва да се сплоти, а не да се разпада, заяви той. Ван дер Белен започва политическата си кариера от австрийската Социалдемократическа партия, а "Зелените" оглавява през 1997 г., след което партията му постига първия си осезаем успех на парламентарни избори.

Вотът бе повторение на майския балотаж, резултатите от който бяха касирани заради нередности. На 22 май Хофер беше сочен за победител, но се оказа, че печели Ван дер Белен с едва 31 000 гласа. Партията на Хофер оспори в съда резултатите, заради процедурни нередности. Независимо от това, че президентът на Австрия има по-скоро церемониални функции, сегашните избори имаха голямо значение не толкова за самата Австрия, колкотаза целия Европейски съюз.

Преди вота мнозина се притесняваха, че ако Хофер спечели изборите, Австрия ще стане първата държава в Европа с крайнодесен президент от Втората световна война насам, а това също така се смята за показателно и за настроенията в останалите европейските страни, както стана ясно Хофер не можа да стане победител. Тук е мястото да допълним, че след като гласува вчера Хофер заяви, че не иска излизане на Австрия от ЕС. През следващата година предстоят избори в Германия, Франция и Холандия, като и в трите страни набират подкрепа партии с ярка антиимигрантска реторика, оспорващи политиката на основните проевропейски партии.