Джихадистите чупели ръцете на жените, ако им откажат секс. За тях жените не са нищо повече от стока, с която могат да правят каквото си поискат: Те ги продават по пазари и ги експлоатират като сексуални робини. Досега около 2000 язидски жени са успели да избягат от тях.

Потресен от съдбата на тези травматизирани жени, преди време германският политик Винфрид Кречмар решава да създаде специална защитна програма за тях. До края на годината 1000 жени трябва да бъдат приети в Германия и поставени под специални грижи. Проектът на министър-председателя на провинция Баден-Вюртемберг ще струва 30 милиона евро, съобщава "Дойче веле".

Една от жените, преминали през този ад, е 22-годишната Леа. Това не е истинското й име. Тя иска да остане анонимна, но настоява хората да узнаят нейната история. А тя звучи така: "Бях в плен на "Ислямска държава" два месеца. Животът там беше ад. Дори когато плачехме, върху нас се сипеха юмруци. Държаха ни без храна, не ни позволяваха да се мием. Молехме се на Бог да умрем. Но не умирахме. Всяка от нас биваше завлечена от някой от хората на ИД. Тези от нас, които се съпротивляваха, биваха пребивани: джихадистите им чупеха ръцете или ги налагаха с оръжие по главата."

Това е само малка част от разказа на Леа. Тя е е дребна, крехка жена. В ръцете си държи смартфон и често влиза във Фейсбук. Така тя поддържа контакт със семейството си: с брат си, останал в бежански лагер в Северен Ирак, и с двете си зълви, които също като нея са включени в германската защитна програма, само че са в друг град. В момента Леа живее заедно с най-голямата си сестра. Името на града, в който са настанени, не бива да се посочва: така изискват съображенията за сигурност.

"Длъжни сме да осигурим пълна дискретност на жените в тази програма", казва отговорният държавен секретар Клаус-Петер Муравски. Досега по този начин в Германия са пристигнали 500 жени. Решението за това кои жени да бъдат приети в програмата се взима от психолога и травматолога Ян Илхан Кизилхан. Той изпълнява трудната си мисия, обикаляйки редовно из Северен Ирак заедно с още няколко сътрудници. "В програмата могат да влязат жени, които са били в ръцете на ИД, успели са да избягат и се нуждаят от психологически грижи, т.е. страдат от травми или други болести, придобити вследствие на пленничеството", казва Ян Илхан Кизилхан. Той споделя, че този подбор се извършва изключително трудно. "В Северен Ирак има близо 120 000 души, които се нуждаят от психологически и медицински грижи. Никак не е лесно при това положение да решиш кого да изключиш от програмата", признава той. В нея засега има само още 500 свободни места.

Специалната защитна програма е великодушен жест, но не е решение на проблема. "Несправедливо е, че се подбират само 1000 жени", казва Салах Ахмад. Той е германски психолог с кюрдски корени и от десет години работи с жертви на войната и мъченията в Северен Ирак. Ахмад смята, че 30-те милиона евро за защитната програма биха могли да се използват много по-ефективно на място. Понастоящем той контролира последните довършителни дейности при изграждането на един нов лечебен център за язидски жени в град Кхамкхамал в Северен Ирак. Центърът се финансира от дарения, от организацията "Мизереор", както и от германското министерство за икономическо сътрудничество и развитие. "Социалната връзка при язидите е много силна – както в рамките на семейството, така и в общините. Когато една язидка трябва да напусне общността, за да отиде в Германия, психически тя изживява това много тежко", посочва травматологът.

Ето защо той и неговата организация "Jiyan Foundation" създават в бежанските лагери лечебни центрове за жертвите на изтезания. "Там жените получават стационарно и амбулаторно лечение. Близките им могат да ги посещават. В повечето случаи привличаме в терапията майката на жертвата – така тя може да държи под око състоянието на дъщеря си и да ни информира, ако забележи тревожни сигнали", разказва той и добавя, че процентът на самоубийствата сред язидските жени, преживели ужасите на ИД, е много висок.

Леа, която участва в специалната защитна програма в Германия, страда от раздялата със семейството си. Ако условията в бежанския лагер в Северен Ирак, където е брат й, бяха малко по-добри, тя щеше да остане там. "Там няма нито място, нито питейна вода, нито пък медицинско обслужване", разказва тя и добавя, че най-много се притеснява за родителите си. Леа не знае какво е станало с тях, не знае дали още са живи. От 1700-те жители на родното й село в планината Синджар 1200 са безследно изчезнали.

"Безчинствата продължават вече от една година. Не искаме такъв живот, не можем повече така. Никой на наше място не би изтърпял. Но ние няма да се предадем, страданието ни прави още по-силни", казва Леа. Младата жена е обзета от гняв. Тя на всяка цена иска да направи нещо. И го прави: Леа разказва своята история. За да не забрави светът, че още хиляди жени страдат в ада на терористите от "Ислямска държава".