Всеки четвърти българин в Германия живее от социални помощи, заяви вчера пред ДПА шефът на агенцията по заетостта Франк-Юрген Вайзе, цитиран от "Труд". Той уточни, че по официални данни от юни т.г. във ФРГ живеят 203 000 български граждани. 85 000 от тях работят.

Година по-рано положението е било малко по-добро - всеки пети български гражданин, или 32 000 са разчитали на социална подкрепа. Сега обаче броят им е скочил на 54 000 души, което представлява 27, 6% сто от българите в Германия. Те обаче са едва 0, 8% от всички получаващи помощи в страната. Процентът сред германците на “държавна хранилка” е 7, 5% от трудоспособното население.

Ако се вземе предвид броят на живеещите в недоимък българи, статистиката е друга.

Ако от общия брой от 203 хил. нашенци се извадят работещите и получаващите помощи, се получава разлика от 64 000 души. Това ще рече, че тези хора са заети, но доходите им са под социалния минимум и те по закон получават допълнителни суми. Това означава, че 17, 6% от нашите в Германия не могат да живеят от заработеното и получават социална надбавка. При румънците този процент е едва 5,4.

Вайзе поясни също, че много български граждани искали да работят, но това било невъзможно поради липса на квалификация и незнаене на немски език.

Наши и румънци имало най-много в Берлин, Мюнхен, Франкфурт на Майн, Хамбург, Дуисбург и Нюрнберг.

На 1 януари м.г. падна бариерата българи и румънци да си търсят свободно работа в Германия. Има обаче ограничение - пристигнали в страната, те имат срок от 3 месеца да си намерят работодател и през това време не получават помощи. Ако в този срок не се устроят на трудовия пазар, нямат друг изход, освен да се завърнат в родината.

Загубилите работата си имат право на обезщетение за безработица, както и всички германци. Ако чужденците от ЕС обаче са работили по-малко от година, обезщетението се изплаща само 6 месеца. След това тези хора се водят като търсещи работа. Социални помощи не им се полагат.