Българи, които не могат да погасяват кредитите си, изпадат в тежка депресия и влизат за лечение в психиатрия. „Такива пациенти приемаме „на вълни“, през определен период от време, но не минава и седмица поне с 2-3 такива случая“, съобщи проф. Вихра Миланова, началник на Клиниката по психиатрия в столичната университетска Александровска болница и национален консултант по психиатрия, пред "Труд". 

Водещият ни специалист посочи, че същото явление се наблюдава и в останалите психиатрии в страната. Много от депресираните заради кредити стигали до състояние на безпомощност, не можели да спят, нито да мислят. Душевният проблем ги смазвал и се налагало да ги настанят в болница. „Един от последните ни случаi е с 50-годишен мъж от София, който трябваше да връща на няколко банки десетки хиляди евро. Пристигна изключително отчаян и без сили. Назначихме му медикаментозно лечение, регулирахме съня и въстановихме нормалното функциониране на организма му. Не му платихме кредитите, но го направихме по-спокоен, а така сам може да реши проблемите си“, разказа проф. Миланова. 

Преди години с колегите й въобще не срещали подобни пациенти, а днес броят им постоянно се увеличава. „Добре e да оценят ситуацията, да отидат да се посъветват с психотерапевт или психиатър, за да се върнат към нормален живот. Само така сутрин ще са бодри и в състояние да се справят с финансовите неволи“, съветва психиатърката. В противен случай дълговете им ще нарастват, ще губят контактите си с приятели и близки, а депресията ще ги „души“ все по-мощно.

Немалко от пациентите в клиниката са приети и след като са взели т.нар. бързи кредити, при които се наблюдават множество капани, неподозирани от потребителите. Друг задълбочаващ се проблем е, че много българи започват да се самолекуват, да приемат успокояващи като бензодиазепини и да пият алкохол. В един момент обаче стигат до зависимост. „Тя става водещо страдание и тези хора идват при нас в болницата. Мотивът им не е да се лекуват, а да си набавят нужния препарат. Ние ги приемаме и започваме необходимата според медицинските критерии терапия“, разказа проф. Миланова. 

При вземането на успокоителни и алкохол се наблюдава комбинация от абстиненция и тревожност, която често се среща при журналисти, учители, лекари и подложени на стрес служители. А тези, които са на високи позиции, искат да се възстановят колкото се може по-бързо. Само че така състоянието им се влошава още повече.

„В България който има добра работа, иска да я запази с цената на всичко. Но трябва да си направи равносметка, когато печели, какво всъщност губи. И не е ли по-добре да приеме дадена загуба за сметка на още по-големи поражения“, каза проф. Миланова. Според нея решението е да се постигне баланс.