След двадесет или петдесет години може да нямаме море. Писал съм до различни институции и съм информирал за това, казва в интервю за в. "Монитор" инж. Аврам Радев, експерт по водите. 

"За мен черноморският бряг трябва да бъде национален приоритет. Той има стратегическо значение. В същото време продължаваме по цялото крайбрежие да заустваме води, което е голяма грешка. Въпреки че се пречистват, в тях има съставки, които нарушават морфологията на солената вода. В морето се вливат Дунав и други реки. Дъждовните води, които носят, имат голямо количество азот, който е вследствие на наторяването на земеделските култури. Резултатът е образуване на домоечна киселина в крайбрежната вода, която с остатъчния фосфор от пречистените отпадни води създават условия за интензивно размножаване на водораслите", обяснява доайенът в областта на водите.

Инж. Радев коментира и причините за трагичните водни стихии напоследък у нас. "За пет години - от 1985 до 1990 година, в цяла България бяха построени 2000 микроязовира с цел напояване на земеделските култури. Някои бяха толкова малки, че нямаха дори преливници. През другото време въпросните водоеми трябваше да служат за ретензионни басейни на голямата вълна, която би придошла по реката. ТКЗС-тата имаха много малък контрол върху тях. Какво стана впоследствие? Тези микроязовири бяха превърнати в рибарници. И за да не избяга рибата при наводнение, затварят преливника. Така водата започва да прелива през стената. Само че това са земно-насипни стени. Този микроязовир не е изчислявано да служи за задържане на такива големи количества вода. Не са планирани и за стопански цели. Когато дойде високата вълна и събере 2-3 хиляди кубически метра вода, стеничката рухва. И идва залп. Няма как да се получи залп от дъжд. Оттам се получава голямата приливна вълна, която залива всичко, което е пред нея. Става потоп. Микроязовирите трябва да се стопанисват така, че през лятото да бъдат като ретензионни басейни и с водата в тях да се напояват земеделски култури, а през останалото време нивото им трябва да се освобождава от определено количество вода, за да са в състояние да поемат извънредните дъждовни води. Проблемът е, че някои от тях не се знае чия собственост са", посочва специалистът.

На въпрос защо проблемът не се решава, инж. Радев отговаря: "Подценява се въпросът с кадрите. Липсата на интелигентност е бъдеща бомба за държавата. След като завърших ВИАС, започнах работа в „Химметалургпроект” през 1957 година. Чак на шестата година ме направиха групов – да ръководя шестима души. Иначе не ти дават да растеш. После пък отивах да доказвам, че съм прав, на експертен съвет."