Малкият човек днес е този социален тип, който е враждебен на културата, чужд на алтруизма, който не цени постиженията на другите, склонен е към доносничество, за да уязвява другите и да избива своите комплекси. Обикновено става „по-видим“ в ситуации на кризи и социални промени.
Това каза за предаването „12+3“ по „Хоризонт“ на БНР преподавателят по социална психология в СУ проф. Дончо Градев, чиято нова книга „Властта на малкия човек“ вече е на пазара.

Проф. Градев посочи още, че малкият човек съществува винаги в своите убежища. Той се прикрива. Той е трудно забележим, освен когато се сблъскваме с него. Можем лесно да го открием и в политическата дейност, в периметъра на „малките забрани“.

"Под това формулирам тези хора в кварталните съседства, които използват малките забрани, за да тормозят другите. Има ги и в социалните мрежи, където злоупотребяват с тази перспектива на общуването. Класически малкият човек го преоткриваме и в ниските етажи на бюрокрацията", обясни преподавателят.

Малките хора се стремят към властта, независимо колко малка е тя, за да избиват комплексите си. Те не осъзнават снизходителното отношение.

Самото общество носи вина, че произвежда малки хора, като им дава шанс да не бъдат порицавани, да не бъдат наказвани, да развиват своята мизантропия.

Преподавателят по социална психология коментира още, че властта обича малките хора като инструмент, защото може да ги купи, агитира и накара да скандират лозунги, които не разбират. Професорът подчерта, че има разлика между „малки“ и „обикновени хора“, както и че „малките” не са аутсайдери или просяци, а тези хора, които не искат да се развиват.