Случаите с насилие над български учители са тенденция, която, за съжаление, се налага в последните десетки години. Това ще продължава, ако няма някаква промяна в статуквото в страната, заяви Юлиян Петров от синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа", който припомни по националното радио думите на пострадалата учителка Емилия Калоянова: "Нация, която бие учителите си, е обречена".

Пропускателният режим в училище е рехав или го няма. Българските училища са общо взето един разграден двор. Много често родители могат да влизат. Родителят също се явява външно лице като участник в учебно-възпитателния процес. Той е партньор и трябва да съдейства, но не всеки ден и при всяка една лоша оценка и след всяко обаждане на своите деца да отиде и да въдворява някакъв такъв личен ред, който е преценил, че трябва да се случи, защото по този начин ние се връщаме поне 500 години назад.

Експертът е на мнение, че училищата трябва да са затворени за външни лица, а правилниците – да бъдат спазвани. Такова правило, например, е забраната за използване на мобилни телефони по време на учебния процес, допълни той. Правилото обаче не се спазва, защото често родителите идват с адвокати, за да защитят правото на общуване на децата си.

Този пореден и още 10-20-30 или 50 подобни случая научават както родителите, така и техните ученици, че ние сме в една държава, в която законът е нещо условно – нещо е изписано в училищните правилници, но то е: "Ако преценим, ще го спазим, но може и да не го спазим и да намерим някакъв друг или трети вариант на действие спрямо действията на един директор или на един учител“. Това се случва в момента.