Като се събудиш, преди да обичаш себе си, обичай хората. Не връщай никого. Аз обичам всички хора. И тези, които по незнание, по невнимание, или по характер са малко по-лабави, аз ги обичам и тях. И не отмъщавам на никого".

Тази рецепта за дълголетие дава Димитър Спасов от Варна, който след дни ще навърши 100 години. Той е изкарал 7 месеца на фронта по време на Втората световна война, а в момента помага на други ветерани.

Столетникът все още работи. Той е зам.-председател на областното ръководство на съюза на ветераните от войните и работи доброволно в помощ на свои колеги ветерани.

„Например не го приемат в болницата. Отиваме и се разправяме и уреждаме приемането. Маса хора от нашите са на 94 години. Той сега не може да се оправи в една канцелария. Отиваме ние, искаме туй и туй и го водим него, да подпише там, каквото трябва", обяснява Спасов. Той работи и на вилата – сади домати и пипер, включва се и във всяка „обществена" работа в квартала.

Постъпил на първата си работа като стажант в инспекцията по труда през 30-те години на 20 век. Дядо Димитър не е свикнал да бездейства. Работил е на изкопи, на гарата, на пристанището.

Не се оплаква от ниската пенсия: „Стига ми. Българският народ казва - простирай си краката според юргана. Ако е като при жените – минижуп – краката ти ще бъдат навън и ще се оплакваш всеки ден, че не ти стигат парите. Ние ветераните вземаме 100 лева държавна субсидия. И смятам, независимо кой какъв ранг има и колко, нямам право да се оплаквам".