След доклада на ООН през 2013 г и допитване на британската Национална статистическа служба, цитирано от „ИЮ Обзървър“, постави българите сред най-нещастните нации в света.

Според актуалните данни едва 38 на сто от нас са доволни от съдбата си. Българите също така изпитват най-слабо задоволство в ЕС, от социалния си живот,, както и от семейството си.

Поставени сме на дъното и в класацията на спортуващите – едва всеки десети се занимават с някакъв вид спорт, което е шест пъти по-малко в сравнение с финландците например.

Скандинавците може и да са сред европейците, които плащат най-високи данъци, но те са и най-щастливите народи.

Девет от десет души в Дания и Финландия се описват като доволни

или щастливи от живота си.

Средно в целия ЕС задоволство и щастие от живота си изпитват 69 на сто от европейците.

На въпроса дали смятат, че животът им има смисъл като цяло, 91 на сто от датчаните са дали положителен отговор. Толкова процента холандци също са дали положителен отговор. В дъното са гърците, от които едва 48 на сто смятат, че животът им има смисъл.

В богатия европейски Север обаче чувството за принадлежност към дадена общност е по-малко. Само 58 процента от германците например казват, че поддържат приятелски отношения със съседите си. В Кипър и Румъния 80 на сто от хората са в приятелски отношения със съседите си.

Изследването показва още, че по-малко от половината от гърците и от латвийците се чувстват в безопасност, когато трябва да се приберат сами през нощта у дома.

България остава на дъното и на друга класация – тази за богатството

в страните – членки на ЕС.

Реалното индивидуално потребление в ЕС за 2013 г., измерено в СПС (стандарт на покупателната способност, който премахва разликите в ценовите равнища между страните), варира от 49 на сто в България до 138 процента в Люксембург от средното ниво. Това сочат публикувани предварителни данни на „Евростат“.

Друг индикатор – реалното индивидуално потребление, пък е измерител на материалното благосъстояние на домакинствата.

Най-високо равнище на реалното индивидуално потребление на глава от населението се наблюдава в Люксембург – близо 40 на сто над средното за ЕС – 28, което се приема за 100.

В Германия показателят е 25 на сто над средното равнище, а Австрия, Швеция, Дания, Белгия, Финландия, Франция и Великобритания отчитат нива между 10 и 20 на сто над средното.

В Холандия е малко под 10 процента. В Ирландия, Италия, Кипър и Испания потреблението е до 10 на сто под средното ниво за ЕС. В Малта и Гърция показателят е между 10 и 20 под средното.

Литва, Словения, Португалия, Полша, Словакия и Чехия отчитат потребление между 20 и 30 на сто под средното ниво, а Латвия, Естония, Унгария и Хърватия – между 30 и 40 под средното.

В Румъния и България, която е в дъното на таблицата, показателят е около 50 процента под средното за ЕС.

Според предварителната оценка на „Евростат“ за 2013 г. България се нарежда на последно място в ЕС и по брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението – 47 на сто от средното ниво.

С най-висок резултат отново е Люксембург (264 процента).